В протестантските среди се шири мнението, че по-добре е да си чета Библията, вместо да си обърквам ума с коментари, богословски съчинения, научни изследвания и “недуховна” книжнина. Не дай Боже пък да чета “нехристиянска” литература (каквото и да означава това понятие)! В подкрепа се цитират откъси от посланията на ап. Павел, където пише, че е избрал да проповядва не с интелектуална и ораторска мощ, за да може да се открои силата на благовестието, което е непривлекателно за пишман-интелектуалците, но сила за спасение на всеки, който смирява себе си пред Иисус Помазаника.
Такова гледище може да хрумне само на хора, които сами не си четат много-много Библиите. Защото никога не е имало влиятелен учител в църквата, който да е четял само Библията. Самият Иисус очевидно се е образовал в юдейските тълкувания на Свещените писания, защото цитира такива в проповедта си на хълма. Ап. Павел пък демонстрира познаване на езически/елински поети и философи. Така и авторът на посланието на Юда цитира извънканонични писания.
Това, което има предвид ап. Павел в откъсите, които се цитират като аргумент в защита на “библеизма”, е, че за разлика от философските течения в гръцката култура и сложните тълкувания в юдейската религия, добрата вест за Христос се корени в едно скандално, но относително очевидно събитие, което е еднакво достъпно както за образованите, така и за необразованите. Този факт е, който апостолът е избрал да представя в проповедите си без допълнителни усложнения. Именно тази яснота на благовестието е причината общностите на ранните вярващи да включват преобладаващо мнозинство от по-ниско образовани хора. Не защото всичко в християнството е очевидно и просто, а защото ключовите събития в добрата вест са ясни и разбираеми.
Има нещо повече обаче. Никой от влиятелните учители в църквата не би се съгласил, че Библията може да се разбира адекватно от неуки и необразовани люде. Особено в наше време, когато сме така отделечени от първоначалния исторически, географски, езиков и културен контекст. Всъщност, още в ранните дни на църквата ап. Петър си дава сметка, че неучените хора са склонни да не схващат дълбочините на онова, което по-късно става част от Новия Завет (виж II Петър 3:15-16), а ап. Павел не се посвенява да пише сложнотии в посланията си, които и до ден днешен отнемат томове разяснения, за да започне дори да ни просветва как пише, за какво пише и какво точно има предвид. Очевидно апостолите не виждат противоречие между яснотата на благовестието и сложността на въпросите, които то повдига, при опитите си да го проумеем.
Изправен съм пред поредния парадокс в следването на Иисус. От една страна добрата вест не е философска система, която да не може да се разбере от неуките и необразованите, но от друга повдига толкова въпроси, че изстисква до край способностите и на най-задълбочените и образовани умове.
Да се съветват вярващите да си четат само Библиите е рецепта за незрялост. Всъщност, покажете ми човек, който чете само Библията, и ще ви покажа човек, който и нея не чете с много мисъл. Покажете ми проповедник, който чете само Библията, и ще ви покажа проповедник, който държи общността на гладна диета.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.