Не е непременно нужно един добър пастир да бъде богослов на академично ниво, но при нормални обстоятелства не е възможно пастир да не чете, а да бъде адекватен.
Уточнявам “нормални обстоятелства”, защото е имало места и епохи, когато не е имало достатъчно книжнина или пък малцина са можели да четат, и тогава множеството пастири са били не много по-образовани от останалия народ. В такива случаи житейският опит, личната мъдрост, съобразителност и наблюдателност компенсират липсата на начетеност. В информационната епоха обаче, в която живеем, нуждите на църквите поставят по-големи изисквания към пастирите.
Масовата практика понастоящем е пастирите да са предимно администратори, активисти или изпълнители (музиканти или артисти), които в най-добрия случай четат само популярна литература и то от много ограничен набор области. (В повечето случаи просто гледат телевизия.) Не е случайно, тъй като това са типа личностни профили, които най-лесно и бързо се открояват в традиционната представа за църквата като организация с един основен лидер. Все чудесни и необходими дарби, които обаче не са пряко свързани с пастирската работа. Мнозинството от пастирите намират интелектуалната работа за скучна и практически ненужна. И затова не е чудно, че в църквите от всички клонове на християнството има твърде малко начетени и високо образовани хора.
В действителност, самата пастирска работа изисква начетеност. Защото как би могъл да дава адекватни съвети един пастир, ако не разполага с много богата обща култура и знания от най-широка гама области? И как би могъл да пояснява историята и посланията на Свещените писания, ако не чете разнообразна и задълбочена богословска литература? Как би могъл да помага в личностните проблеми на хората, ако не е емоционално интелигентен и не разполага с основни познания по психология? Как да отговаря на въпроси, ако самият той няма склонност да се замисля и да си задава такива?
Оказва се, че самата длъжностна характеристика на пастира задава и съответната квалификация, която му е нужна. Колкото по-начетени са пастирите, толкова повече у дома си ще се чувстват в църквата и начетените вярващи.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.