Всеки е виждал хора, които заемат обществена служба, но вместо да вършат някаква работа, уреждат само личните си интереси. Мнозина от нас сме виждали и хора, които се скъсват от работа докато изпълняват обществената си длъжност, но са мотивирани не от това, което е добре за другите, а от желание да удовлетворят личните си амбиции. Първите никой не ги обича, а на вторите мнозинството се възхищаваме. Между последните има и много хора „в служение“.
Да, напълно възможно е човек да „служи“, защото по този начин удовлетворява копнежа си по получаването на одобрение, възхищение, власт и влияние. Или просто нуждата да се чувства нужен и полезен. Всъщност, ако сме искрени със себе си, всеки от нас върши най-добрите си и достойни за възхищение дела, подбуден от сложно омесени мотиви. Толкова сложно объркани, че през повечето време не си давам сметка за тях.
Ако искате да се убедите в това, просто подхвърлете на някой „служител“, че може би е дошло време вече да се оттегли и да „предаде щафетата“. О, в мнозинството от случаите ще чуете сърцераздирателна тирада за това как няма желаещи или достатъчно добре подготвени, които да заемат мястото. Ще се повтаря отново и отново колко неблагодарно е това призвание, но пък няма кой друг да го върши. А ако се опитате да предложите кандидати, може с изненада да забележите, че предложенията ви не се посрещат с особен ентусиазъм.
В действителност обаче, в много от тези случаи, въпросният служител е най-голямата пречка за това други да започнат да участват в споделянето на работата. Той или тя са тези, които обезкуражават всеки друг, който би могъл да се включи, защото са така погълнати от своето „служение“, че поставят нереалистични очаквания, гледат на всеки друг като конкуренция, или пък не осигуряват достатъчно пространство за събуждане на желание у друг, както и за развиването на таланти.
Това е действителната динамика зад всяка църква, където има само един пастир, който се оплаква, че отговорностите не му оставят време да си почива, да обърне внимание на семейството си или да изпълнява адекватно задълженията си в другата работа (ако има и друга професия). Всяка църква разполага с целия необходим ресурс (финансов и личностен), за да се развива здравословно и хората от тази общност да се радват на живота си заедно. А ако това не се вижда, тогава някой не е направил необходимото пространство, за да се откроят останалите. Понякога най-прекият начин хората да открият поредното си призвание е като се озоват пред празнина от нужди, които изискват запълване.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.