Вярата е облягане, а не знание. Упование, а не сигурност. Не знам дали Богът въобще съществува и не съм напълно сигурен, че Иисус Христос е такъв, какъвто го представят евангелията и писанията в Новия Завет, но целият ми живот се гради на заключението, че Богът е създател на всичко, а Христос е обещаният Цар и Спасител.
Ирационално ли е това упование? Ни най-малко. Вярвам, защото намирам, че имам убедителни основания за заключенията си. Което не ми пречи да ги подлагам под съмнение и когато стигна до заключението, че нещо в убежденията ми не издържа на критика, съответно да ги променя. Не вярата противоречи на критичната преценка, а лековерието и наивността. Това че засега вярвам или се облягам на някого или нещо, съвсем не означава, че съм приел въпросите за категорично и завинаги решени.
Именно защото съм вярващ, не се страхувам да подлагам под съмнение и най-съкровените си вярвания, понеже най-много да намеря по-солиден (или истинен) обект на упование. Истината не може да загуби нищо следствие на критичен преглед. За илюзиите обаче критиката може да бъде разрушителна.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.