ВМЕТКИ

Стаята е разхвърляна до неузнаваемост. В първия момент не може да се познае дали е всекидневна в съвременен европейски дом или разрушено от войната жилище в Сирия. Чувам писъци и виждам две деца, които се боричкат за дистанционното на телевизора. След това забелязвам неугледно облечената жена, която мие чинии на умивалника в кухненския бокс. Косата ѝ е разчорлена, лицето уморено, фигурата отпусната. Мъж влиза в апартамента. Очевидно е съпругът, който се връща от работа. Подхвърля едно безстрастно “добър вечер”, захвърля куфарчето за документи под холската масичка, взима си шише бира от хладилника, разплува се на дивана, качва си краката на масичката, изтръгва дистанционното от ръцете на децата и потъва из телевизионните канали.

Сцената се сменя и виждам същата всекидневна, но този път всичко е подредено. Децата тихо разглеждат книжки на дивана. До тях е седнала майка им и с щастливо изражение чете дебел роман. Облечена е в удобни и красиви дрехи, които подчертават младата ѝ фигура. В апартамента бодро влиза мъжът и весело поздравява домашните си. Влюбено прегръща жена си, а тя му отвръща с продължителна целувка, прошепва нещо в ухото му и му намигва обещаващо. Децата радостно скачат около баща си, а той сяда на пода да си играе с тях. Камерата проследява погледа на жената, който с умиление се спира на препарата за съдомиялната, която чак сега дочувам тихичко да мърка за фон. На екрана с големи букви е изписана търговската марка. Рекламата си е свършила работата.

След това кратко филмче може да не съм убеден, че въпросният препарат е най-качествения на пазара, но съм “купил” цял пакет ценности. Събуден е копнежът ми по една точно определена визия за реалността и неудовлетворението ми от всяка друга. Визия, в която няма място за умора, хаос, неугледност. Визия, според която последните се премахват с определени придобивки, т.е. с повече пари. Реалност, в която жените са привлекателни за мъжете си, само ако са надлежно гримирани, сексапилно облечени и не се занимават с домакинска работа. А мъжете са винаги в настроение за романтика и нямат нужда от усамотение след края на работния ден.

Рекламите не просто продават. Те внушават ценности.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.