Чорбаджията няма нужда да парадира с имота си, защото не го намира за самоцел. Беднякът гледа на всяко ново притежание като постижение. За богатия притежанията и капиталът са само оръдия за постигане на по-съществени цели. Бедният става и ляга с мисълта за всичко онова, което няма. Затова и може да срещнем бедняци в многомилионни имения, а богаташи, които нямат собствена кола. Не размерът на имуществото ме прави богат или беден, а нагласата към него.
Същинските богати хора са тези, които ценят нещо друго вместо богатството, а същинските бедняци са онези, за които материалните притежания са мерило за успех, съкровен блян и най-близък приятел. Според последните никой друг освен тях самите не го е грижа за благополучието им, така че се налага те да мислят за него и да го преследват с всички сили. Истински богатите хора пък живеят с нагласата, че Богът е по-заинтересован от това да се наслаждават на живота, който им е дал, отколкото дори самите те, така че опасност да изпуснат приятни удоволствия не съществува. Ако тази година не отидат до Малдивите, след някоя и друга година ще го направят. Ако тази година не си купят последния модел iPhone, то когато (и ако) им трябва ще успеят. Много от тези неща пък с времето установяват, че не са им необходими или намират техен подходящ заместител.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.