ОТГОВОРИ

ВЪПРОС: Благодаря, Анди, че повдигаш въпроса за парите! Ще се радвам да чуя мнения по темата, защото наистина е трудна. Когато човек има фиксиран доход – заплата, пенсия, наем или друго, нещата са елементарни. Въпрос на математика е да се изчисли докъде може да се простират мечтите. Трудното, обаче е при хората с непостоянен доход, когато един месец (примерно) може да се спечелят десетки хиляди, а следващия – нищо или доста по-малко от предходния. Тогава нещата стават интересни. Въпросът тук опира до това, дали трябва да заделяш за “черни дни” или да харчиш с мотива “пари се изкарват, но живота минава и връщане назад няма”. Нещата, в крайна сметка, опират до това, дали разчитаме на себе си или на Бога и за какво.

 

ОТГОВОР:

Чудесен въпрос и благодаря за насърчението!

Както в повечето случаи, отговорът зависи от ценностите и желанията ми. Познавам свестни хора, които имат нередовни, но много значителни приходи, които похарчват веднага. Водят се от философията, че е по-добре да заработват повече пари, отколкото да спестяват като се ограничават. На този етап успяват да поддържат стила си на живот, защото хем са много изобретателни и комбинативни, хем са в разцвета на силите и енергията си. Познавам и други също толкова свестни хора, които макар и да имат нередовни и значителни приходи, внимателно планират разходите си, така че не само имат добри спестявания, но и са способни да правят значителни инвестиции както в интерес на своето бъдеще, така и в полза на градивни каузи. Оценката кои от тези познати са по-мъдри зависи от ценностите, на база на които ще направя оценката, както и от перспективата на времето. Подозирам, че след десетина-двадесетина години ще бъда в относително по-подходящо положение да кажа кой от тези познати е живял по-мъдро.

Ако живея с нагласата, че ако не си похарча сега парите за екскурзия, почивка или скъпа вещ, тогава може никога повече да не ми се предостави такава възможност, тогава разбира се, че ще бъда силно устремен към това да ги похарча. И ще възприемам всеки опит за дисциплина като ограничаване на удоволствието си. Ако, от друга страна, живея с нагласата, че Богът е по-заинтересован от това да се наслаждавам на живота, който ми е дал, отколкото дори самия аз, тогава опасност да изпусна приятни удоволствия не съществува. Ако тази година не отида до Малдивите, след някоя и друга година ще го направя. Ако тази година не си купя последния модел iPhone, то когато ми трябва ще успея. Много от тези неща пък с времето установявам, че не са ми необходими. Или пък намирам техен подходящ заместител.

Всичко зависи от това за какво живее човек. Моите същински ценности определят това за какво и как харча парите си. Ако искам да съм финансово свободен и относително подсигурил бъдещето си (включително на онези, които зависят от моята грижа), тогава ще дисциплинирам импулсите си и ще се въздържам от много харчове в името на това да заделям пари за “черни дни”.

Що се отнася до доверието в Бога и разчитането на него, в съвсем реален смисъл никой не може да разчита на себе си. Може и да се запасявам и подсигурявам по много начини, но ако Богът не ми даде здраве и живот, всички тези осигуровки, застраховки и спестявания ще бъдат харчени от други, не от мен. В същото време е въпрос на здрав разум (за който също съм благодарен на Бога), че ако не планирам, спестявам и инвестирам в бъдещето си, тогава не бива да се изненадам, че постоянно изпадам във финансови затруднения.

Богът показва множество милости и към най-неразумните управители на имота си, но това не пречи през повечето време същите да са финансово зависими от други хора и институции, и да са много ограничени в онова, което могат да инициират и поддържат като добри каузи. Както вече доста пъти повторих, всичко е въпрос на избор и ценности.


Тази публикация е част от рубриката “Отговори”, в която отговарям на въпроси, които съм получил от читатели, слушатели и приятели. Ако искате да зададете своя въпрос/и, използвайте формуляра за контакт.