ВМЕТКИ

Често ми се случва да чуя или прочета мнение, което е така различно от моето, че не успявам да се въздържа и реагирам. Понякога реагирам с въпрос. По-често отправям възражение. А най-често изригвам с тирада, която вменява на опонента ми цял куп нечестиви помисли и намерения. Защо става така ли? Зависи.

Понякога не мога да се въздържа, защото изказаното мнение противоречи на някаква съкровена моя “истина”. В повечето случаи дори аз самият не бих могъл да обясня защо точно тази истина ми е толкова чувствително важна, но това не ми пречи да я защитавам с плам. Обикновено аргументираното обяснение, което посочвам, е само повърхността или дори може да няма връзка с реалните причини, поради които се “паля”. И колкото повече събеседникът ми ровичка из мотивите за моята ревност, толкова по-ожесточено защитавам изчерпателността на обясненията си. Не след дълго го обвинявам в психологизиране поради липса на аргументи. Стигне ли се до там, вече трябва да е ясно, че никакви аргументи извън тясната линия на аргументация, която съм избрал, не биха могли да ме разтърсят. Влязал съм в режим “автопилот”.

Причините за това може да са най-различни, но по същество се свеждат до нежеланието ми да подложа дадена “истина” под съмнение или да я преосмисля. Може би защото вече съм инвестирал твърде много в нея – време, усилия, перипетии, грешки, взаимоотношения. Или пък защото върху нея съм заложил много – надежди, мечти, самочувствие, планове, интереси.

Друг път пък се втурвам в ожесточена защита на становището си, защото просто съм консервативен. Не обичам постоянно да се променям. Харесва ми да се движа бавно и тежко, стабилно. Ненавиждам онези, които постоянно ровят, обръщат утвърдени възгледи с краката нагоре и поставят доказани истини под въпрос. Такива смятам чисто и просто за смутители на реда. А моят ред е точно, какъвто всеки нормален човек би искал да има. Смутителите са нехранимайковци, които не могат да си намерят мира, защото не искат да прегърнат истината.

А в някои случаи искам просто да се докажа. Чувствам се недооценен или пък се възприемам като недостатъчно уважаван. Ако ме попитат, постоянно съм правил отстъпки и съм се съобразявал с другите. Но вече е станало прекалено. Няма повече да отстъпвам. Няма да им се дам…

Започнах този текст с идеята да опиша хора каквито съм срещал. Оказа се, че аз съм всеки от тези хора. И във всеки случай когато разпалено защитавам някаква истина, в мен се преплитат до някаква степен и трите описани профила.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.