Историческите факти са непознаваеми. Понятието „факт“ обозначава някаква истина, която може да се докаже или пък се знае със сигурност. Никой исторически факт обаче не може да бъде доказан, тъй като е невъзможно да се върна назад във времето и да проверя дали действително се е случил.
Нещо повече, дори ако бих могъл да се върна в миналото и да стана очевидец на даден факт, пак бих разполагал не с целия факт, а със своята интерпретация на онова, което се е случило. Понеже никога не успявам да обхвана всички аспекти на дадено събитие. Това се вижда ясно когато се опитам да сравня гледните точки на очевидци. Разликите в разказите са естествено следствие от ограничената гледна точка на всеки човек.
Когато говорим за история, най-често имаме предвид факти от по-далечното минало, когато в повечето случаи не разполагаме дори със собствената си интерпретация като очевидци, а с тази на други очевидци. В твърде много случаи дори не разполагаме със свидетелства на участници, а с документи от странични наблюдатели или отдалечени изследователи. С две думи, огромната част от историческите ми познания се основава на интерпретации, които са със степени отдалечени от първоначалните събития, чиято фактологичност изследвам. Тези интерпретации може да са по-близо или по-далеч до онова, което действително се е случило, но със сигурност не са напълно идентични с историческия факт.
Очевидно е, че тази отдалеченост има по-голямо значение за моите оценки на дадени събития отколкото за удостоверяването на това дали едно събитие изобщо се е случило. При наличието на множество разнообразни свидетелства в полза на дадена случка, мога да съм относително уверен, че тя действително се е случила. Пак не мога да съм напълно сигурен, но в историята боравим с вероятности така или иначе. Няма място за съмнение, например, че априлското въстание се е случило. Има твърде много свидетелства от различни страни, така че вероятността всички те да са се наговорили да лъжат по въпроса, е близка до нулата. Далеч по-несигурно става обаче когато се заинтересувам от оценката за това събитие и конкретни негови характеристики. За едни то е успешно, за други – провал, а за трети е било вредно и излишно. Нито една от тези гледни точки не е факт. Всички те почиват на интерпретация за случилото се и изхождат от различна гледна точка.
От невъзможността напълно да разполагам с познание за фактите, не следва, че трябва да живея в пълна несигурност и да приемам всичко за тотално относително. Но означава, че трябва да бъда по-реалистичен към собствената си гледна точка и тази на онези, които имат различно мнение от мен. Щом като никой от нас не разполага с фактите, тогава никой от нас не може да претендира за категоричната истина по въпроса. И никой няма основание по дефиниция да разглежда опонентите си като злонамерени манипулатори, неразсъждаващи идиоти и безнадеждни невежи. Има смисъл да се поинтересувам от основанията за различното мнение и да приема макар и малката възможност, че може аз също да имам нужда да коригирам своите становища. Защото всеки един от нас гледа на света около себе си неясно като през зацапано стъкло…
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.