Понеже християните протестанти сме малцинство в страната, чувстваме го като голямо постижение когато някой музикант от нашите среди придобие известност. Пастирите започват да му/ѝ оказват особено внимание в богослуженията, вярващите цитираме името ѝ/му при всяка възможност пред невярващите си приятели, и всеки път със задоволство си казваме, че сега най-после вече няма да ни пренебрегват като сектанти.
Всичко това се съпровожда и с големи очаквания към дадения музикант. Той или тя трябва достатъчно често да подчертават не просто, че вярват в Бога (в крайна сметка и православните християни вярват в него), а че са част от протестантската общност. При най-малкия признак за отслабване на лоялността към общността, започваме да подозираме въпросния музикант, че се срамува от своите си. Колкото повече пък не пропуска да спомене тази своя обвързаност, толкова повече се гордеем с него и го обсипваме с внимание, рекламираме изявите и творчеството му, и го каним на събитията си.
Парадоксалното е, че паралелно с голямото внимание и очаквания, мнозинството от нас очакваме придобилият известност музикант да се компрометира. Надяваме се всички талантливи личности сред нас да се сдобият с известност, но в същото време очакваме мнозинството от тях да изневерят на ценностите и вярата си под влияние на средата, и изкушенията в нея. Радваме се на известността, но не сме готови да насърчим някого съзнателно да я преследва. Логично е тогава да се заключи, че очакваме тя винаги да идва случайно. Което обяснява трагичната съдба на повечето християни музиканти, които придобиват голяма известност сравнително внезапно.
Бързо постигнатият успех може да е следствие от много обективни и субективни фактори, но със сигурност не се съпровожда от стабилен характер. А характерът е именно онзи гръбнак, който позволява на един музикант да отстоява вкусовете и ценностите си, и да не се поддава на натиска на индустрията или масовия вкус. Такъв характер се изгражда с постоянна работа, постепенно и бавно кариерно развитие, и с подкрепата на малък кръг от приятели, които са винаги готови да подкрепят, но и кажат истината директно.
Противоречивата нагласа на протестантската ни общност към надарените музиканти в средите ни е до голяма степен причината повечето от тях да блясват за кратко, след което да изпаднат в немилост. Ние ги зареждаме с нереалистични очаквания, посрещаме с комплексарски опасения и смазваме с неоправдана осъдителност. А по-добре би било да ги възпитаваме в реалистична дисциплина, насърчаваме в проницателна предприемчивост, и подкрепяме с искрена доброжелателност.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.