Фрагмент от картина на Сюзън Сийвит по мотиви от произведението Allées Piétonnières на композитора Jean-Pierre Stora.
Фактът, че съм ученик на Христос, е неразривна част от моята самоличност и точно затова не ми е необходимо непрестанно да го подчертавам или споменавам. По един или друг начин този факт хвърля отражение върху всичко, което съм, което говоря, и което върша. Не се налага изкуствено да го вмъквам във всеки разговор, защото естествено се включва там където му е мястото. А когато го споменавам, не е защото се чувствам принуден да го правя, за да спечеля някакви „точки“ пред съответните религиозни авторитети, а защото до такава степен мотивира решенията ми и целия ми светоглед, че ако не го спомена, ще остави странна празнина.
Благовестването не е нещо, което започвам да правя в един момент, а в друг – преставам. По един или друг начин, по-ясно или по-неясно, целият ми живот е свидетелство за Христос и царството, което е установил и разраства. Никога вече (защото в младежките си години малко или много съм изпадал твърде близо до това) не се опитвам да „продам“ на събеседника си пакет от религиозни преживявания, доктрини и условия. Понякога в разговор с познати и приятели (почти никога с непознати), става ясно, че имат въпроси, на които съм открил, че Исус Христос дава смислен отговор. А друг път се случва „нехристияни“ да ми говорят за копнежи и планове, които се припокриват едно към едно с Божието царство. И в такива случаи „благовестието“ става естествена част от разговора. Не е нужно да става, но ако не го спомена, всеки от познатите ми ще се зачуди защо го премълчавам.
Всъщност, май се оказва, че не толкова учениците на Христос свидетелстват за него, колкото той сам свидетелства за себе си чрез тях.
Тази публикация е последната част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.