Свидетелството на християнина
Фрагмент от картина на Сюзън Сийвит по мотиви от произведението Allées Piétonnières на композитора Jean-Pierre Stora.
Фактът, че съм ученик на Христос, е неразривна част от моята самоличност и точно затова не ми е необходимо непрестанно да го подчертавам или споменавам. По един или друг начин този факт хвърля отражение върху всичко, което съм, което говоря, и което върша. Не се налага изкуствено да го вмъквам във всеки разговор, защото естествено се включва там където му е мястото. А когато го споменавам, не е защото се чувствам принуден да го правя, за да спечеля някакви „точки“ пред съответните религиозни авторитети, а защото до такава степен мотивира решенията ми и целия ми светоглед, че ако не го спомена, ще остави странна празнина.
Благовестването не е нещо, което започвам да правя в един момент, а в друг – преставам. По един или друг начин, по-ясно или по-неясно, целият ми живот е свидетелство за Христос и царството, което е установил и разраства. Никога вече (защото в младежките си години малко или много съм изпадал твърде близо до това) не се опитвам да „продам“ на събеседника си пакет от религиозни преживявания, доктрини и условия. Понякога в разговор с познати и приятели (почти никога с непознати), става ясно, че имат въпроси, на които съм открил, че Исус Христос дава смислен отговор. А друг път се случва „нехристияни“ да ми говорят за копнежи и планове, които се припокриват едно към едно с Божието царство. И в такива случаи „благовестието“ става естествена част от разговора. Не е нужно да става, но ако не го спомена, всеки от познатите ми ще се зачуди защо го премълчавам.
