Бележка под линия относно възприемането на кръга „Inklings“ в България

Бележка под линия относно възприемането на кръга „Inklings“ в България

Едва днес успях да изгледам цялата лекция на Виктор Макаров, озаглавена „Кой е К. С. Луис и какво трябва да знаем за Нарния преди да надникнем в нея?“.

Беше ми много приятно да я слушам. Ако не сте я изгледали/изслушали, препоръчвам ви да го направите.

Виктор предлага превод на името „Inklings“, по повод на което ми се прииска да направя следния коментар. Доколкото знам не разполагаме с официално обяснение какво са имали предвид членовете на кръга като са се наименували точно така, но моята асоциация не е толкова с „намек“ или „загатване“, които са посочени като първо значение в SA Dictionary, а по-скоро „усещане“, което почти се припокрива с второто значение на понятието според SA Dictionary – „слабо/неясно понятие, леко подозрение/съмнение“. Познанията ми за членовете на клуба лесно може да се свържат с това значение, тъй като те по принцип не претендират да са експерти в темите, които ги интересуват, а по примера на Сократ заявяват, че едва започват да отгръщат страниците на познанието.

Към края на лекцията Виктор излага хипотезата си относно това защо не са издавани на български творбите и на другите членове на кръга. Ще си позволя да не се съглася с нея. Тя е логична, но за да бъде доказана, трябва да се направи сравнително проучване на това какви други сходни по популярност английски автори са превеждани и издавани в България по това време. Като имам предвид, че между 1950 -1989 г. в България са издавани творби на отявлени католици като Г. К. Честъртън, Греъм Грийн, Т. С. Елиът и Ивлин Уо, смея да предположа, че причините да бъдат издадени едни творби, а да не бъдат издадени други, са разнообразни и може да включват относителната им популярност в англоезичния свят, както и сред българските книгоиздателски среди. Според мен голяма част от творчеството на членовете на кръжока и днес надали ще намери много почитатели в България, защото предполага определени културни познания и интереси.

В тази връзка, трябва да подчертая, че на български са издадени творби и на други членове на кръжока, а не само на Луис и Толкин. Ето на кои (в хронологически ред) попаднах след съвсем повърхностно търсене в интернет:

  • „Робин Худ“ от Роджър Ланслин Грийн (изд. Отечество, 1983 г.)
  • „Лорд Питър прави оглед на трупа“ от Дороти Сейърс (изд. Христо Г. Данов, 1984 г.)
  • „Крал Артур“ от Роджър Ланслин Грийн (изд. Отечество, 1986 г.)
  • „Стълбата над ветровете“ от Чарлз Уилямс (изд. Унискорп, 2015 г.)
  • „Чие е тялото?“ от Дороти Сейърс (изд. Пергамент прес, 2020 г.)
  • „Облак от свидетели“ от Дороти Сейърс (изд. Пергамент прес, 2020 г.)
Аслан деконструиран

Аслан деконструиран

ФИЛМИ

Повече от месец след премиерата на “Лъвът, вещицата и дрешникът”, аз все още не съм гледал филма. Не от някакво бунтарство, а по стечение на обстоятелствата. Сякаш ми харесва да наблюдавам развитието на сензацията, за да мога след това да се насладя на спокойствие. Може би все пак си падам малко сноб и предпочитам сам да реша кога да се радвам на онова, което намирам за стойностно, вместо да се водя по вълната на тридневното чудо. Наистина се дразня когато тълпи от хора коментират нещо, което не могат да оценят, понеже не познават оригиналната фантазия зад филмовата адаптация. В известен смисъл такъв филм може да се оцени само от онези, които преди това са пресъздавали историите на Нарния чрез въображението си. Но както и да е. Повече, когато гледам филма.

(още…)