Бележка под линия относно възприемането на кръга “Inklings” в България
Едва днес успях да изгледам цялата лекция на Виктор Макаров, озаглавена “Кой е К. С. Луис и какво трябва да знаем за Нарния преди да надникнем в нея?”.
Беше ми много приятно да я слушам. Ако не сте я изгледали/изслушали, препоръчвам ви да го направите.
Виктор предлага превод на името “Inklings”, по повод на което ми се прииска да направя следния коментар. Доколкото знам не разполагаме с официално обяснение какво са имали предвид членовете на кръга като са се наименували точно така, но моята асоциация не е толкова с “намек” или “загатване”, които са посочени като първо значение в SA Dictionary, а по-скоро “усещане”, което почти се припокрива с второто значение на понятието според SA Dictionary – “слабо/неясно понятие, леко подозрение/съмнение”. Познанията ми за членовете на клуба лесно може да се свържат с това значение, тъй като те по принцип не претендират да са експерти в темите, които ги интересуват, а по примера на Сократ заявяват, че едва започват да отгръщат страниците на познанието.
Към края на лекцията Виктор излага хипотезата си относно това защо не са издавани на български творбите и на другите членове на кръга. Ще си позволя да не се съглася с нея. Тя е логична, но за да бъде доказана, трябва да се направи сравнително проучване на това какви други сходни по популярност английски автори са превеждани и издавани в България по това време. Като имам предвид, че между 1950 -1989 г. в България са издавани творби на отявлени католици като Г. К. Честъртън, Греъм Грийн, Т. С. Елиът и Ивлин Уо, смея да предположа, че причините да бъдат издадени едни творби, а да не бъдат издадени други, са разнообразни и може да включват относителната им популярност в англоезичния свят, както и сред българските книгоиздателски среди. Според мен голяма част от творчеството на членовете на кръжока и днес надали ще намери много почитатели в България, защото предполага определени културни познания и интереси.
В тази връзка, трябва да подчертая, че на български са издадени творби и на други членове на кръжока, а не само на Луис и Толкин. Ето на кои (в хронологически ред) попаднах след съвсем повърхностно търсене в интернет:
- “Робин Худ” от Роджър Ланслин Грийн (изд. Отечество, 1983 г.)
- “Лорд Питър прави оглед на трупа” от Дороти Сейърс (изд. Христо Г. Данов, 1984 г.)
- “Крал Артур” от Роджър Ланслин Грийн (изд. Отечество, 1986 г.)
- “Стълбата над ветровете” от Чарлз Уилямс (изд. Унискорп, 2015 г.)
- “Чие е тялото?” от Дороти Сейърс (изд. Пергамент прес, 2020 г.)
- “Облак от свидетели” от Дороти Сейърс (изд. Пергамент прес, 2020 г.)
