Книгата "Философия на новата българска история" пристигна и вече започнах да я чета. Много обичам когато ми разбъркват гледната точка (т.е. философския подход), а Златко Енев е освежаващо самокритичен и с открояващо се прецизен изказ. С две думи, имам високи очаквания.

Ако съм го разбрал правилно, идеята му е, че когато разказваме националната си история за самите нас би било по-добре да не се фокусираме основно върху "славните" епизоди, за да уталожим комплексите си за малоценност, а да бъдем особено (само)критични по отношение на негативните епизоди. Всичко това с цел да си извлечем адекватни поуки и да коригираме мечтите си за националния проект.

Искрено се надявам, че книгата ще провокира конструктивен дебат сред изкушените от българската историография.

Тази публикация е част от рубриката Бележник, в която публикувам кратки бележки на всякакви теми. Тези публикации са препратки към интересни материали, недовършени разсъждения или спонтанни впечатления. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.