ОТГОВОР:
Това е много важен въпрос наистина. Иска ми се да започна като обърна малко внимание на понятията “правилно” и “сигурност”, след което да предложа процес за осмисляне (т.е. вземане) на подобни решения.
Какво означава едно решение да бъде правилно? Тъй като очевидно не разполагам с лист хартия, на който са отбелязани правилните решения на всеки избор, пред който съм изправен в живота, явно единственият критерий, с който разполагам за такава преценка, са последствията. Ако последствията от дадено решение са положителни, тогава отсъждам, че е било правилно. Ако се неприятни, тогава съм склонен да кажа, че е грешка. Перспективата ми обаче е твърде ограничена, защото понякога непосредствените последствия може да са неприятни, а в дългосрочен план дадено решение да ме отведе точно в посоката, в която съм искал да се придвижа. С други думи, единствената отправна точка, от която може да се дават (приблизително) категорични оценки за решенията ми, е краят на живота. До нея нямам предварителен достъп, така че очевидно ще взимам решенията си с оглед на други фактори.
След като няма начин да се предвидят всички последствия от едно решение, по-скоро трябва да преценявам изборите си според това дали ще ме приближат към точката, до която искам да стигна или не. Което предполага, че за да взимам решения е необходимо да имам повече или по-малко ясна представа за това къде искам да стигна в живота си по принцип и конкретно в областта, която е засегната от решението. С две думи, преди да пристъпя към решения относно следването си или професионалното си развитие, трябва да съм си отговорил на въпросите що за човек съм, как искам да изглежда живота ми, какво искам да постигна и какво искам да оставя след себе си. Отговорите на тези въпроси се развиват, разширяват и конкретизират с годините, но някаква начална версия ми е абсолютно необходима, ако изобщо искам изборите ми да са нещо повече от тото.
Дотук сигурно е станало ясно, че нито може да говорим за сигурност, нито е подходящо да категоризираме възможните решения като правилни и неправилни. Онова, което би трябвало да ни интересува е да вземаме мъдри решения. Всъщност, струва ми се, че желанието да имам сигурност още при вземането на решението е породено от страха да не сгреша. Затова е важно да си дам сметка, че съзряването неизбежно минава през грешки. Няма друг начин. Защото вземането на мъдри решения е изкуство, а това изкуство се овладява с опита. Дори и да имаше начин някой да ми снася всяко решение наготово, тогава в края на живота си бих избегнал всякакви значителни грешки, но не бих бил и мъничко по-мъдър отколкото в началото. А животът има смисъл единствено, ако израстваме. Друг въпрос, че когато човек съзрява, в крайна сметка се оказва, че и грешките са били “правилни”. Така че нито имаме нужда от сигурност, нито има смисъл да говорим за правилни решения. Как обаче да вземаме мъдри решения (което всъщност е първоначалния въпрос)?
Преди всичко, важно е да не се боя от вземане на решения, а да ги вземам своевременно. Това гарантира, че няма да пропилея нито една възможност за израстване, която ми се предлага. Освен това, както вече споменах, е важно да вземам решенията си в светлината на общия план за живота си. На трето място, трябва да правя изборите си при максимална информираност за всичко, което евентуално ще произтече от тях. Вместо да се притеснявам дали дадена специалност е добра за мен или не, по-добре да използвам всяка свободна минута, за да разговарям с хора, които са я изучавали и/или с преподаватели, да се разтърся из интернет за мнения и информация, да се посъветвам с опитни хора. Вместо да се стресирам от възможността да кандидатствам за работа, която след това ще ме разочарова, може да си направя някой от разнообразните кариерни тестове, след което да сравня своя профил с изискванията и възможностите на дадената позиция. Въпреки това, информацията ми винаги ще бъде непълна, така че не са изключени изненади. Тогава просто предприемам нужната промяна в курса и продължавам напред. Всичко това са задължителните и полезни етапи на растежа.
На последно място, в наше време вече изборите на специалност за учене или професия не са за цял живот. Колкото повече се опознава човек, толкова повече ще иска да коригира курса на живота си, което може и обикновено включва промени в образованието и кариерата. Това не са грешки, а естествени стъпки в развитието. Така че вместо да се притесняваш дали ще налучкаш правилното решение, информирай се колкото е възможно по-добре, обмисли възможностите от всички страни и вземи най-разумното решение. Тази стъпка сама по себе си ще бъде вече стъпка в “правилната” посока.
Тази публикация е част от рубриката “Отговори”, в която отговарям на въпроси, които съм получил от читатели, слушатели и приятели. Ако искате да зададете своя въпрос/и, използвайте формуляра за контакт. А ако ви е харесала публикацията, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Последвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.