Понякога не ми е никак лесно да почивам. Защото имам цял куп изисквания и очаквания. Искам никой да не ме притеснява. Никой да не иска нищо от мен. Никой да не планира времето ми на почивка без да се е допитал до желанията ми. Очаквам почивката ми да протича по точно определен начин. Очаквам, че не бих могъл да си почина, ако тези условия не са изпълнени. А тъй като нямам пълен контрол над света, твърде рядко се случва обстоятелствата да отговарят на очакванията ми, и дори когато е така, е за кратко.
И така, точно когато искам да си почина, най-често съм под напрежение как да поставя обстоятелствата под мой контрол, така че да си осигуря пълен покой. Мисля си, че се напрягам за кратко, за да може после по-дълго да почивам, но обикновено усилията ми поглъщат по-голямата част от времето. Почивката нерядко се оказва по-изтощителна от работната седмица.
Почивката обаче по дефиниция предполага точно отказ от контрол. За да си почина, трябва да съм готов да нагаждам себе си към обстоятелствата, а не обратното. Когато се доверявам на Бога, че каквито и изненади да носи ежедневието ми, той ще ми даде възможност да си почина, тогава не се опитвам да упражнявам контрол, какъвто така или иначе не ми е по силите. И съответно не губя време в притеснения или изнервени реакции. Почивам си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.