Като дете ме учеха, че не трябва да мисля за това какво получавам от църквата, а за това какво ѝ давам. Междувременно представата ми за църквата се фокусираше върху сградата и организацията. И всичко звучеше много благородно. В края на краищата църквата беше мястото, където служим на Бога, а не на себе си.
Но църквата не е място. Църквата е „общност от вярващи“, т.е. хора, които избират да споделят част от живота си заедно, защото са обединени от обща представа за света, общи ценности и обща насока. И основната част от моята служба на Бога не се случва „в църква“, а там където живея – у дома, със семейството ми, на работното ми място. Единствените, които имат основание да гледат на църквата като на основно поле за служба, са онези, на които се плаща да вършат това на пълно работно време. А те по дефиниция би трябвало да са твърде малко на брой. И дори тяхната служба на Бога не се изчерпва със службата на църквата, а продължава у дома, сред съседите, близките, приятелите. От всички останали се очаква да си служим един на друг покрай основната си служба към нашите семейства, близки и клиенти/работодатели, което е нашето служене на Бога.
Що се отнася до даването и вземането, както и във всички други взаимоотношения, това са двете страни на една и съща монета. Едното не може без другото. Никога не бих могъл да претендирам, че съм давал без да взимам каквото и да било. Това може да каже за себе си единствено Христос.
Трябваше да минат години преди да осъзная, че именно когато претендирам, че се интересувам само да давам или служа „на църквата“, в действителност съвсем очевидно се облагодетелствам – чрез получаването на контрол над хора и ресурси, чрез чувството за значимост (понеже съм „в служение“), чрез възможностите за изява (и съответните похвали), чрез привилегирования достъп до конференции и финансиране от чужбина, и т.н. Облагодетелстването може да не е било мотивация за служенето, но винаги се случва. Да твърдя, че само (или дори предимно) „давам на църквата“, е възможно единствено с цената на гигантско самозалъгване. В действителност, колкото повече служа, толкова повече аз самият получавам в замяна.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.