Евреинът Иисус Христос се ражда в конкретна историческа епоха, в определена географска територия, в рамките на особено политическо и държавно устройство, заобиколен от особени религиозни представи и културни традиции, и потопен в конкретна езикова среда. Можем да го възприемаме като символ на добротата или щедростта само ако игнорираме цялата тази конкретика.
Заедно с конкретиката обаче си тръгва и непосредствеността. Ако Иисус е единствено предвечното Слово, Светлината на света, и Вседържецът на творението, тогава ми е трудно да се идентифицирам в ежедневието си с него. Ако обаче мога да го опозная като човек, тогава е толкова по-величествен, изумителен и впечатляващ като бог.
Иисус е единствената причина, поради която мога да опознавам Бога не като абстрактен абсолют и идеал, а като конкретна личност с история. И единственият повод да асоциирам с Бога други чувства освен боязън.
Колкото повече се потапям в конкретиката на онази епоха, география, история, култура и език, толкова повече опознавам Бога.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.