ВМЕТКИ

Страхът води до изсушаване.

Понеже ме е страх да застана на открито, изпитвам постоянна потребност да се прикривам. Страх ме е, че не ставам за нищо и че никой не би ме харесал, ако има възможност да ме види такъв какъвто съм всъщност. В резултат на това съм развил у себе си свръхспособност да представям на хората своята маска. Тя е (почти) винаги приятна, любезна, и добронамерена, но никога уязвима. Не показвам “пред хората” бурни емоции, нито пък разказвам за себе си потенциално компрометиращи случки. Само такива, които в крайна сметка отново ме представят в положителна светлина. От онези, след които слушателите си казват: “Брей, трябва да е много смел, че да не се притеснява да разказва толкова компрометиращи неща за себе си!”

Този постоянен труд по поддържане на имиджа обаче много уморява. И затова рано или късно домашните ми стават свидетели на избухванията. Емоционални взривове, които и аз самият не разбирам, и за които обвинявам домашните си, другите хора, обстоятелствата. Епизоди, които не стават достояние на “външните”.

Някои прозорливи хора долавят цялата тази динамика на страх и прикриване у мен, и периодично ме предизвикват да се покажа на светло. Но не мога. И затова ги избягвам. А ако са ми твърде близки, че да мога да ги отбягвам, започвам да поддържам съвсем повърхностни взаимоотношения с тях. Говорим си само за незначителни неща, които не ни засягат лично. Всеки опит за по-голяма откритост и обсъждане на “мазолите” парирам с предложението да не си разваляме хубавия момент с караници. В резултат живея в относително спокойствие и безопасност, но животът ми е адски отегчителен. Обградил съм се със сигурност, но нямам страст. Борбите ми са дребнави, копнежите ми – жалки, а мечтите – незначителни. Ако някой би направил филм от живота ми, аз бих бих последният желаещ да го гледа.

Страхът води до изсушаване. И страхът е най-забележителният симптом за липса на вяра.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.