Патерица
Твърде много от християните делим хората на две категории: вярващи и невярващи. Вярващите са “нашите”: онези, които споделят нашия светоглед, преживявания и предразсъдъци. (Виж, ако се отъждествяват като християни, а имат сериозни различия с нас, и то най-вече в областта на предразсъдъците ни, тогава най-често просто поставяме християнството им под съмнение…) Невярващите от друга страна са “другите”: онези, на които не казваме всичко, и пред които не се държим съвсем естествено, защото може да не ни разберат. Опасяваме се, че ако разберат всичко за нас, може да не клъвнат кукичката на “добрата вест”, която – честно казано – и нас понякога не ни изпълва с чак такъв ентусиазъм. Или пък ни е страх, че ще ни презрат. А ние копнеем за тяхното одобрение, защото то би укрепило чувството ни, че сме намерили истината. Пък и им завиждаме нерядко…
Христос не прави подобно разграничение. Той гледа на всички хора като на по-близки или по-далечни от Божието царство. На богаташите ще им е трудно да се вместят в царството, според Исус, а пък за онези, които не си и мечтаят да се класират, то е широко отворено. Но към всички тях Исус е еднакво прозрачен, прям и естествен. Разликата между Исус и съвременните “християни” е разликата между ценностите на Божието царство и религиозната “патерица”.
Тази публикация е част от поредица, която започнах на 1 август 2014 г. Тези кратки твърдения нямат за цел да са изчерпателни, а да предизвикват към размисъл и да събуждат въпроси. Представляват своеобразен анонс към две лекции, които предстои да изнеса в края на месеца на една почивка за млади хора в курорта Приморско.