Ситуационни и позиционни лидери
Сякаш наблюдаваме две свързани, но и достатъчно различни динамики по отношение на лидерството. От една страна са всички случаи, в които се появява необходимостта някой да поеме инициативата и да мобилизира даден екип или общност, да фокусира усилията по посока общата цел, да организира, мотивира, формулира цели , и т.н. Във всяка такава ситуация естествено се открояват личностите с определени лидерски качества, без те непременно да заемат ръководна позиция или да имат повече власт от останалите. От друга страна са ръководителите на екипи и организации, онези, които по един или друг начин са овластени. В повечето случаи и от тях се очаква да проявяват лидерски качества, но не непременно постоянно, а официалният длъжностен елемент предполага различен тип взаимоотношения от спонтанните, временни и доброволни взаимоотношения на ситуационното лидерство. Един ситуационен лидер е лидер само докато изпълнява ролята си. След това малко или много се връща към обичайните си роли в екипа/общността. Позиционният лидер пък може да упражнява лидерски качества от време на време, без да престава да заема ръководната си длъжност.
