21 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Твърди се, че даряването на пари на църквата е израз на благодарността ми към Бога. Кое налага да изразявам благодарността си тъкмо така вместо да вдигна банкет, на който да поканя приятели и познати (а защо не и непознати), например? Или пък да даря вещи и пари на някое селско училище? Или да построя такова?
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
20 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Никой християнин не може да бъде задължен да дава на църква или организация, освен ако сам не се задължи. Проявата на щедрост към когото и да било би трябвало да бъде доброволно решение. А решението би следвало да е с инвестиционен характер, т.е. с оглед на това какво искам да се случи в резултат на моята щедрост и как се вписва тя в по-цялостното ми разбиране за целите на живота ми.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
19 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Възможно е да проявявам финансова щедрост с предимно себични мотиви, а възможно е и никога да не дарявам пари или вещи, а да бъда щедър с времето и труда си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
18 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Всеки зрял човек копнее да бъде независим и продуктивен. Когато щедростта ми превръща нуждаещата се в зависима от помощта ми, а не я освобождава, тогава не съм благодетел, а манипулатор.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
16 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Любовта не престава да се надява и затова има търпение да очаква промяна дори когато признаци за такава отсъстват. Любовта е по-загрижена доброто да възтържествува отколкото злото да бъде наказано. Обичащият човек не се лъже, че е съществено по-добър от онези, които вършат жестокости, а предполага, че по-скоро не са познали същото количество благодат, колкото се е изляла върху него. Любовта е извънземна, ненормална, абсурдна. Но е единствената, която може да преобрази злия човек.
Между любовта и омразата няма други възможности освен безразличието. А то не е с неутрален морален знак. Когато единственият положителен отговор е любовта, безразличието е активен отказ от нея. Ако не съм мотивиран от любов, тогава съм на страната на омразата. Заради всичко това ми е по-лесно да мразя.
15 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Лесно ми е да мразя. Мразя терористите. Мразя фундаменталистите. Мразя расистите. Мразя нацистите. Мразя насилниците. И по това си приличам с всички тях.
Трудно ми е да обичам. Да обичам означава да се откажа от “правото” си да мразя. Да се откажа от правото да отговоря с “око за око и зъб за зъб”. Вече близо две хиляди години от “Новата ера” показват, че любовта е единственото, което може да преобрази омразата в нещо градивно и добро. А любовта побеждава тогава когато обичащите дават жертви. Трудно ми е да обичам. По-лесно ми е да разбера терористите.
14 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Унищожението, което ни разтърсва сякаш ежедневно (макар, разбира се, да не е така, защото иначе щяхме да сме претръпнали), ме кара да копнея още повече за “шалом” (мир, хармония) и да работя още повече за това в своята сфера на влияние. Надеждата може да умре, само ако аз умра преди нея.
13 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Нуждаещите се нямат нужда от задоволяване на всяка тяхна нужда, а от помощ до степен, че да могат да се грижат за собствената си прехрана, ако са способни на това. Зачитам ли в своята щедрост достойнството на нуждаещата се и оценявам ли достойнствата ѝ?
