Камина в библиотеката на Trinity College, Дъблин, Република Ирландия. Източник: http://www.anidetoknowbasis.com/2011/03/25-books-in-2011.html
Почти откакто се научих да чета в първи клас винаги съм обичал да обсъждам книги. През годините съм намирал най-разнообразни форми за това. През повечето време, разбира се, просто сме обсъждали с приятели в неформална обстановка. Организирал съм и групови четения. (На едно такова четене през 2003 г. се сближихме с жената, която после стана моя съпруга. 🙂 ) Говорил съм на конференции за четенето и литературата. Но никога не ми беше хрумнало да организирам истински читателски клуб. Не знам защо. Може би не съм вярвал, че има достатъчно хора, които да искат да четат и обсъждат една и съща книга. А може би просто не съм си представял как точно може да се осъществи.
Както и да е, в края на май 2011 г. очите ми се отвориха… 🙂 Мой приятел албанец ми разказа за клуба, който провеждал вече четири години. След като обсъдих подробностите с него, реших, че е крайно време да осъществя мечтата си в действителност. Така на 5 юни 2011 г. във Facebook официално започна съществуването си Читателски клуб “Край камината”. За първа книга самостоятелно определих “Соло” на Рана Дасгупта, а първата сбирка проведохме на 8 юли 2011 г.
Читателският клуб е лична инициатива и произхожда от желанието ни (заедно със съпругата ми, Катрин) да четем и обсъждаме литература заедно с приятели. Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание. Срещите на клуба са веднъж месечно като на всяка среща се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка. Желателно (но не задължително) е всички присъстващи на дадена сбирка да са прочели въпросната книга. Ако обаче някой не е имал възможност да прочете цялото (или дори част от) произведение, или пък идва за първи път, остава все така добре дошъл!
Първото заглавие определих аз, но скоро се наложи да редуваме – един път заглавието се избира чрез гласуване измежду няколко предложения, друг път – от член на клуба (който има желание), а всеки трети път – от мен. Четем само художествена литература и то с подчертан превес на съвременната такава.
Любопитното е, че Facebook групата ни има много повече членове, отколкото в действителност изобщо някога са дошли на среща. Изглежда, че има членове на клуба, които следят дискусиите ни във Facebook, четат някои от книгите, но нямат възможност да присъстват на срещите. Затова действителното членство е доста относително понятие.