Fishing атака се преструва на парична награда от А1 България

Fishing атака се преструва на парична награда от А1 България

Blog

Latest News

 

Nulla porttitor accumsan tincidunt. Quisque velit nisi, pretium ut lacinia in, elementum id enim. Quisque velit nisi, pretium ut lacinia in, elementum id enim.

Родители и пораснали деца

Родители и пораснали деца

Родителят има грижовна и напътстваща роля само докато детето е дете. Стане ли възрастен, който сам избира пътя си в живота, тогава ролята на родителя следва до голяма степен да се преобразува в приятелска, менторска, консултативна, и то само до степента, до която възрастният, който някога е бил дете, желае, търси и позволява.

Лидери и идеали

Лидери и идеали

Oт качеството на идеалите ни зависи и това как преценяваме себе си и другите. Способностите на един пианист преценяваш според еталона на най-добрите пианисти, нали, а не според това как свири на пиано чичо ти, който може само „Котешкия марш“?

Ситуационни и позиционни лидери

Ситуационни и позиционни лидери

Един ситуационен лидер е лидер само докато изпълнява ролята си. След това малко или много се връща към обичайните си роли в екипа/общността. Позиционният лидер пък може да упражнява лидерски качества от време на време, без да престава да заема ръководната си длъжност.

Разликата между лидер и управленец

Разликата между лидер и управленец

Свикнали сме да приемаме хората на ръководна позиция за лидери. Има обаче разлика между лидер и човек, заемащ управленска длъжност. Основната разлика е, че лидерът не се назначава, а бива разпознат и следван доброволно.

Когато лидер сменя радикално посоката

Когато лидер сменя радикално посоката

Защо се приема за даденост, че лидерът трябва да не си сменя посоката и да не се отрича от онова, което е отстоявал досега? Ако всеки от нас се развива, не предполага ли това, че в някакъв момент ще има и радикални смени на посоката?

Когато се взимаме твърде на сериозно…

Когато се взимаме твърде на сериозно…

Тази публикация е рецензия на книгата на Адриан Плас "Свещеният дневник на Адриан Плас (на 37 ¾ години)". Първоначално е публикувана във в. "Зорница" (в броя от октомври 2015 г., стр. 2 и 4, под заглавие "За да не се вземаме твърде на сериозно…") и...

Бележка под линия относно възприемането на кръга „Inklings“ в България

Бележка под линия относно възприемането на кръга „Inklings“ в България

Едва днес успях да изгледам цялата лекция на Виктор Макаров, озаглавена „Кой е К. С. Луис и какво трябва да знаем за Нарния преди да надникнем в нея?“.

Беше ми много приятно да я слушам. Ако не сте я изгледали/изслушали, препоръчвам ви да го направите.

Виктор предлага превод на името „Inklings“, по повод на което ми се прииска да направя следния коментар. Доколкото знам не разполагаме с официално обяснение какво са имали предвид членовете на кръга като са се наименували точно така, но моята асоциация не е толкова с „намек“ или „загатване“, които са посочени като първо значение в SA Dictionary, а по-скоро „усещане“, което почти се припокрива с второто значение на понятието според SA Dictionary – „слабо/неясно понятие, леко подозрение/съмнение“. Познанията ми за членовете на клуба лесно може да се свържат с това значение, тъй като те по принцип не претендират да са експерти в темите, които ги интересуват, а по примера на Сократ заявяват, че едва започват да отгръщат страниците на познанието.

Към края на лекцията Виктор излага хипотезата си относно това защо не са издавани на български творбите и на другите членове на кръга. Ще си позволя да не се съглася с нея. Тя е логична, но за да бъде доказана, трябва да се направи сравнително проучване на това какви други сходни по популярност английски автори са превеждани и издавани в България по това време. Като имам предвид, че между 1950 -1989 г. в България са издавани творби на отявлени католици като Г. К. Честъртън, Греъм Грийн, Т. С. Елиът и Ивлин Уо, смея да предположа, че причините да бъдат издадени едни творби, а да не бъдат издадени други, са разнообразни и може да включват относителната им популярност в англоезичния свят, както и сред българските книгоиздателски среди. Според мен голяма част от творчеството на членовете на кръжока и днес надали ще намери много почитатели в България, защото предполага определени културни познания и интереси.

В тази връзка, трябва да подчертая, че на български са издадени творби и на други членове на кръжока, а не само на Луис и Толкин. Ето на кои (в хронологически ред) попаднах след съвсем повърхностно търсене в интернет:

  • „Робин Худ“ от Роджър Ланслин Грийн (изд. Отечество, 1983 г.)
  • „Лорд Питър прави оглед на трупа“ от Дороти Сейърс (изд. Христо Г. Данов, 1984 г.)
  • „Крал Артур“ от Роджър Ланслин Грийн (изд. Отечество, 1986 г.)
  • „Стълбата над ветровете“ от Чарлз Уилямс (изд. Унискорп, 2015 г.)
  • „Чие е тялото?“ от Дороти Сейърс (изд. Пергамент прес, 2020 г.)
  • „Облак от свидетели“ от Дороти Сейърс (изд. Пергамент прес, 2020 г.)
Блиц промоция: кариерна консултация + тест

Блиц промоция: кариерна консултация + тест

ЛИЧНО

От 2010 г. се занимавам в свободното си време и с кариерно консултиране. Всичко започна от това, че докато ръководех европейския офис на Crown Financial Ministries, изиграх ключова роля за внедряването сред партньорите ни в Европа на теста за кариерно ориентиране Career Direct®, организирах обучението и сертифицирането на първите десетима консултанти на континента, и координирах проекта по превеждането и одобряването на версиите на Career Direct® на осем от европейските езици. Този тест ми отвори очите за много неща тогава и ми е бил полезен няколкократно за собственото ми професионално развитие. Затова и от 2010 г. досега съм консултирал клиенти от повече от десет държави.

(още…)

Къде са героите сред българските полицаи?

Къде са героите сред българските полицаи?

КАТО СТАНА ДУМА…

През последните няколко дни попадам на доста коментари от познатите ми във Facebook, в които се оправдава поведението на полицаите в София на 2-ри септември с факта, че срещу тях е упражнена агресия от страна на протестиращите. Публикуват се снимки на летящи към полицаите шишета и бомбички, посочва се броя служители на полицията, на които е оказана медицинска помощ. Всичко това се придружава с риторичния въпрос: „Това ли са „мирните“ протести?“ и заключението, че българските полицаи са дори твърде търпеливи, защото в други държави такова поведение на протестиращите не би било толерирано така дълго.

Такива публикации обаче се фокусират върху един твърде ограничен отрязък от картината. Нека добавя още малко щрихи към нея, които знам от приятелите и познатите ми, които протестират на площада и участват в блокадите на кръстовища.

Всеки от приятелите ми протестиращи потвърждава, че агресивните прояви на 2-ри са инициирани от провокатори – млади хора с държане и вид, които показват, че са част от футболните агитки. По тях се повличат и много малка част от обикновените протестиращи. Мнозинството от редовно протестиращите обаче не само не подкрепят и участват в тези действия, но и взимат мерки да се разграничат. Когато мои близки познати отишли при полицаите и им показали провокаторите, полицаите отговорили, че не могат да помогнат. Същите познати свидетелстват, че след това полицаите нападат движещи се протестиращи в гръб и арестуват мирно ходещи протестиращи. Ако за някого това е новина, нека да потърси записите на излъчванията в реално време от Иво Божков и Crazy Bulgarian, където се вижда как полицаите бият невъоръжени цивилни, а към снимащите наоколо се държат като селски пехливани с език на каруцари.

Никога не съм бил полицай и не претендирам да познавам тази професия. Петнадесет месеца от военната си служба обаче прекарах в експерименталния батальон за сини каски към бригадата в Карлово. През август 1996 г. участвах в международно учение в базата на морската пехота в САЩ, където едно от занятията включваше омиротворяване на граждански бунт в малко градче. Един от базовите принципи, на които ни обучаваха, беше реципрочност на силата. Т.е. срещу нож не вадиш пистолет. Срещу невъоръжен не вадиш палка. Когато невъоръжени бягат от теб, не ги преследваш и налагаш с палка. Когато тълпата стане агресивна, обучаваха ни, че можем да влияем психологически като настъпваме в редици и удряме с палки по щитовете. Ако и това не помогне, тогава полицейските части образуват карета, които настъпват бавно и решително сред тълпата, така че да я разделят на по-малки групи и по този начин разпръснат. При всичко това не се раздават удари. Кадрите от 2-ри през деня и вечерта показват, че или българските полицаи са необучени/некомпетентни, или са получили нареждания, които са неадекватни. Във всеки случай, тъй като заплатата на тези полицаи идва от моите данъци, имам пълно право да им държа сметка да започнат да действат адекватно.

Има и още нещо. Именно по време на службата ми в поделението за сини каски се случиха и масовите протести срещу правителствотио на Жан Виденов. Тогава гражданите блокираха не само кръстовища, но и междуградски пътища. Протестиращите в Карлово бяха наизлезли на пътя към Сопот на метри от спалните ни помещения. Тогава най-опитният и уважаван офицер в поделението, който за кратко време ми беше ротен командир, ни събра всички младши сержанти и ефрейтори, и ни обясни, че при тази напрегната ситуация може да се стигне до там, че да ни мобилизират и изпратят срещу протестиращите, макар че по закон не можеха да го правят. „Ако се случи това“ – ни каза той – „не забравяйте, че срещу вас ще са собствените ви майки, бащи, братя, сестри. Не изпълнявайте всяка заповед!“ Никога не забравих думите му.

Чета коментари, че било нормално полицаите да се изнервят, след като висят по цял ден и ги обиждат. Не, не е нормално да се изнервят. Плаща им се да не се изнервят. Друг въпрос, че ако не ги устройва, или началниците им са корумпирани, имат свободата да напуснат. Изборът да останат и да се превръщат в маша на корумпирани управници, така че да упражняват насилие над сънародниците си, е избор на съвестта. Тези полицаи не са герои. Те са срам за службата си. Героите щяха да откажат да изпълняват такива заповеди. Има и такива сред българските полицаи.

Един от най-мъжествените и умни младши сержанти в ротата ни при сините каски, който беше любимец и на споменатия по-горе офицер, след години стана полицай. Имам огромно уважение към него, защото е прекрасен човек – честен, разбран, винаги готов да помогне, а същевременно интелигентен, атлетичен, способен в много области. Беше физически най-добре подготвеният сред всички военнослужещи в поделението. А същевременно скромен и истински добър – закриляше онеправданите и се застъпваше за унижаваните. По-късно стана шампион на България по делтапланеризъм. Този човек е герой. Лично от него знам колко корумпирано е началството на полицията. Човек като него никога няма да видиш да бие с палка мирни граждани.

Когато говорим за поведението на полицията на 2-ри септември трябва да вземем предвид и тези аспекти от картината. А що се отнася до хвърлящите павета и бомбички, палещите слама, удрящите полицаи с трибагреници, моля, нека ги арестуват.

П.П. Преди три дни Дарик радио публикува изключително информативно интервю с преподавателя и експерт по национална сигурност, както и бивш главен секретар на МВР, проф. Николай Радулов. В него осветлява много повече аспекти на събитията на 2-ри септември и динамиката на случващото се в българската полиция. 


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Родители, деца и отплащане за грижите

Родители, деца и отплащане за грижите

ВМЕТКИ

Има нещо същински ненормално в това един родител да престане да бъде загрижен за детето си, на каквато и възраст да е станало то. Също толкова ненормално е обаче родителят да очаква детето да му връща каквото и да било за тази загриженост.

(още…)

Родители, деца и дълг

Родители, деца и дълг

ВМЕТКИ

С порастването на детето, взаимоотношенията между родител и дете следва повече или по-малко плавно да се преобразуват във взаимоотношения между възрастен и възрастен. А близостта между възрастните е винаги въпрос на доброволен избор, а не на чувство за дълг.

(още…)

Родители и пораснали деца

Родители и пораснали деца

ВМЕТКИ

Родителят има грижовна и напътстваща роля само докато детето е дете. Стане ли възрастен, който сам избира пътя си в живота, тогава ролята на родителя следва до голяма степен да се преобразува в приятелска, менторска, консултативна, и то само до степента, до която възрастният, който някога е бил дете, желае, търси и позволява.

(още…)

Лидери и идеали

Лидери и идеали

ВМЕТКИ

Съществуват ли лидери от вида, който описвам? Със сигурност, но за не повече от минута. А, и освен това си имат други недостатъци. Така че описвам идеал, който сам не съм виждал реализиран напълно и последователно. Но от качеството на идеалите ни зависи и това как преценяваме себе си и другите. Способностите на един пианист преценяваш според еталона на най-добрите пианисти, нали, а не според това как свири на пиано чичо ти, който може само „Котешкия марш“?

(още…)

Ситуационни и позиционни лидери

Ситуационни и позиционни лидери

ВМЕТКИ

Сякаш наблюдаваме две свързани, но и достатъчно различни динамики по отношение на лидерството. От една страна са всички случаи, в които се появява необходимостта някой да поеме инициативата и да мобилизира даден екип или общност, да фокусира усилията по посока общата цел, да организира, мотивира, формулира цели , и т.н. Във всяка такава ситуация естествено се открояват личностите с определени лидерски качества, без те непременно да заемат ръководна позиция или да имат повече власт от останалите. От друга страна са ръководителите на екипи и организации, онези, които по един или друг начин са овластени. В повечето случаи и от тях се очаква да проявяват лидерски качества, но не непременно постоянно, а официалният длъжностен елемент предполага различен тип взаимоотношения от спонтанните, временни и доброволни взаимоотношения на ситуационното лидерство. Един ситуационен лидер е лидер само докато изпълнява ролята си. След това малко или много се връща към обичайните си роли в екипа/общността. Позиционният лидер пък може да упражнява лидерски качества от време на време, без да престава да заема ръководната си длъжност.

(още…)

Разликата между лидер и управленец

Разликата между лидер и управленец

ВМЕТКИ

Свикнали сме да приемаме хората на ръководна позиция за лидери. Има обаче разлика между лидер и човек, заемащ управленска длъжност. Основната разлика е, че лидерът не се назначава, а бива разпознат и следван доброволно. В този смисъл не е невъзможно да наблюдаваме припокриване, тъй като един назначен ръководител може да играе автентично лидерска роля. Също толкова възможно е обаче един министър или директор на компания да не бъдат същински лидери, а само служители с по-голяма власт. От такива има нужда, но те не са лидери. С две думи, лидерство и управленство не са едно и също нещо, макар и много от характеристиките да се припокриват.

(още…)