Винаги съм обичал да чета художествена литература. Научих се да чета сравнително късно – чак в първи клас. Но дори преди това обичах да слушам да ми четат, както и аудио драматизациите на грамофонна плоча. А когато в първи клас открих свободата да си чета сам, вече трудно някой можеше да ме накара да правя нещо друго. Разбих ограниченията на тоталитарната идеологическа завеса като се провирах през стотиците незатворени процепи на разкази, повести и романи. Не скучах в училище или в казармата, защото навсякъде носех със себе си книги.
Днес вече не чета художествена литература с цел да избягам от действителността, а защото искам да опозная колкото е възможно повече от нея през колкото е възможно повече различни гледни точки. И понеже чисто и просто съм любопитен. Харесва ми да си представям онова, което не съм преживял. Да се поставям на мястото на хора, които не познавам, и които са различни от мен.
Откривам, че художествената литература ме прави по-отворен за сложността и многостранността на живота. Все по-трудно ми става да повярвам, че която и да било идеология би могла да обхване всички възможни ситуации и човешки съдби. Всъщност, подозирам, че колкото повече и различна художествена литература чете човек, толкова по-неподатлив става на пропаганда и идеологическо унифициране.
Преди всичко обаче чета художествена литература, защото обичам да общувам с хора, а в заетото ни всекидневие са изключения възможностите да проведеш наистина открит и задълбочен разговор с някого. Пък и има неща, които са твърде интимни, за да бъдат обсъждани лице в лице, но на които художествения свят предоставя безопасна и подходяща среда. Посредством книгите общувам с техните автори, но подслушвам разговорите и между художествените герои. А на интересен разговор или разказ никога не съм можел да устоя.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.