Само до преди няколко години и аз следвах масово разпространената практика да се използва съществителното нарицателно „бог“ така сякаш е собствено име. Например, „Бог ми говори“ или „помолих се на Бог“. Тази практика е особено разпространена из протестантските църкви в страната. Най-вероятно се дължи на прякото влияние на англоезичните протестантски среди, където се среща нещо подобно с нарицателното „God„.
Проблемът е, че „бог“ не е собствено име, а съществително нарицателно и в българския език съществителните нарицателни се членуват (съответно „богът“ или „бога“). По същата логика, по която не казваме „Портиер ми отвори вратата“ или „предадох визитката си на Портиер“. Давам си сметка, че за мнозинството българи подобни езикови особености са досадна подробност, без която спокойно може да се разберем.
Има и нещо друго обаче. Както напомня английският изследовател на Новия Завет, Н. Т. Райт, по времето на Иисус, както и в наше време, нарицателното „бог“ съвсем не означава едно и също нещо за всички хора. За християните единственият реално съществуващ бог е триединният бог на евреите, който в пълнота се е разкрил чак чрез Иисус и се изявява и посредством посредничеството на Светия Дух. За евреите пък богът е само един и нетроичен. За мюсюлманите също е един и нетроичен, но малко по-различен от еврейския. В съществуващите и днес политеистични религии пък нарицателното бог задължително трябва да бъде пояснено с името на конкретен такъв, защото иначе няма да е въобще ясно за кого говорим. С две думи, превръщането на нарицателното в собствено име може в контекста на съвременното плуралистично общество не да облекчи, а по-скоро да обърка общуването.
По тези причини последните година-две промених речта си и се старая да използвам „бог“ като нарицателно, както му се полага. Когато знам, че написаното от мен ще бъде четено най-вече от вярващи християни, все още пиша съществителното с главна буква, защото знам, че иначе ще бъде разтълкувано като липса на почит към „Бога“. В друг контекст обаче го пиша с малка буква и пояснявам, че става въпрос за бога на християните или бога, разкрит в Свещените писания на юдеите и християните.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Ако ви е харесала, разгледайте и другите рубрики в сайта.
Ако тези ежедневни разсъждения ви харесват, следвайте профила ми във Facebook.
Ако искате да получавате тези и други мои публикации по e-mail, абонирайте се.