Разсъждение на глас №222: Как изглеждат успешните пастири?

Разсъждение на глас №222: Как изглеждат успешните пастири?

ВМЕТКИ

Всички са чували имената им, чели са книгите им, копират проповедите им, канят ги за оратори по лидерски конференции, и търсят компанията им. Църквите им наброяват много хора, бюджетите им надвишават този на средноголяма фирма, имат множество платени служители. Ръководят големи проекти със социална значимост, медиите следят действията им с интерес, често пътуват, и членуват в управителните съвети на организации и бизнеси. Съпругите им и децата им също ръководят значими инициативи. Така изглеждат успешните пастири. (още…)

Разсъждение на глас №221: Църквата не е организация

Разсъждение на глас №221: Църквата не е организация

ВМЕТКИ

Една местна църква ще бъде здрава само, ако хората в нея вършат онова, за което са надарени и имат желание, и енергия. И го вършат само до степента, до която имат възможност. Всичко повече от това е вредна амбиция, която може да бъде съвсем уместна по принцип, но няма място в църквата, а е за организации или бизнеси. Местната църква е по рождение малка, проста и лека. (още…)

Разсъждение на глас №220: Служа заради себе си

Разсъждение на глас №220: Служа заради себе си

ВМЕТКИ

Всеки е виждал хора, които заемат обществена служба, но вместо да вършат някаква работа, уреждат само личните си интереси. Мнозина от нас сме виждали и хора, които се скъсват от работа докато изпълняват обществената си длъжност, но са мотивирани не от това, което е добре за другите, а от желание да удовлетворят личните си амбиции. Първите никой не ги обича, а на вторите мнозинството се възхищаваме. Между последните има и много хора „в служение“. (още…)

Разсъждение на глас №219: Да си пастир професия ли е?

Разсъждение на глас №219: Да си пастир професия ли е?

ВМЕТКИ

Всеки, който се е наел да пастирува хора, заслужава двоен размер на обичайната за квалификацията си заплата. Горе-долу това е смисълът на заръката на ап. Павел към Тимотей (в I Тимотей 5:17-18). Всъщност, не. Добавено е уточнението: „който добре изпълнява службата си“ (перифразирам). (още…)

Разсъждение на глас №218: Кой има полза от големи църкви?

Разсъждение на глас №218: Кой има полза от големи църкви?

ВМЕТКИ

На пръв поглед няма ограничения в големината на една църква. Не откривам предписания по този въпрос нито в Новия Завет, нито в писанията на ранните християни. Преобладаващият брой църковни общества в историята на християнството са обхващали не повече от няколкостотин човека (малка част от които са участвали във всяко едно събрание), но в столиците и големите градове отрано се издигат катедрали, които по големите празници са привличали хиляди поклонници. Така става ясно, че динамиката на религиозния живот включва както близко общуване в малки групи, така и тържествени събрания с участието на стотици хора. Това е, което наблюдаваме в историята. (още…)

Разсъждение на глас №217: Богослужението не се извършва в църква

Разсъждение на глас №217: Богослужението не се извършва в църква

ВМЕТКИ

Повечето християнски църкви се събират най-малко всяка неделя. В по-старите традиции се събират, за да се причастят, да се изповядат и да участват в литургията, докато в протестантските общности провеждаме богослужения. От известно време се чудя защо ги наричаме точно така. (още…)

Разсъждение на глас №216: Лоялността към църквата

Разсъждение на глас №216: Лоялността към църквата

ВМЕТКИ

Посветеността към конкретна местна църква доста се надценява. Вярно е, че честото прехвърляне от една църква в друга може да бъде симптом за повърхностни взаимоотношения и страх от сближаване/разкриване. От друга страна, всеки израства в разбирането си за следването на Христос, а такова съзряване почти неизбежно е свързано с промяна на ценностите, което от своя страна е естествен мотив за промяна на връзките. (още…)

Разсъждение на глас №215: Църкви без членове

Разсъждение на глас №215: Църкви без членове

ВМЕТКИ

В епохата на ранната църква (първите няколко века след зараждането на християнството) да бъдеш приет за член на християнската общност (Църквата) е отнемало както време, така и усилия. Необходимо е било кандидатът да премине около двугодишно обучение в основните разбирания на християнската вяра, след което чрез публично кръщение във вода да засвидетелства пред местната общност, че се отъждествява със смъртта и възкресението на Иисус Помазаника. Продължителността на процеса е имала за цел и да провери характера и достойнството на кандидата. Едва след това е бил допускан до най-интимните събрания на местната църква, а именно участието в трапезата. (още…)