ВМЕТКИ

Всеки, който се е наел да пастирува хора, заслужава двоен размер на обичайната за квалификацията си заплата. Горе-долу това е смисълът на заръката на ап. Павел към Тимотей (в I Тимотей 5:17-18). Всъщност, не. Добавено е уточнението: “който добре изпълнява службата си” (перифразирам).

От тази заръка човек остава с впечатлението, че от една страна пастирската служба е професия като всяка друга, при която се преценява качеството на свършената работа и се заплаща само резултата, който действително отговаря на изискванията на клиента. От друга страна е явно, че според апостола, пастирското призвание е по-тежка категория труд или пък изисква по-високо ниво на квалификация, поради което заслужава съответно на това възнаграждение. Чудя се, колко на брой и какви по качество хора биха се кандидатирали за пастири, ако подобна заръка се спазваше и до днес в църквите?

Колко сме далеч днес от високия идеал на английския проповедник Чарлс Спърджън, който заявява, че пастирът трябва да е толкова даровит и квалифициран човек, че с каквото и да се захване – било то обущарство, строителство, търговия, наука или нещо друго – да го върши с качество над средното!

Струва ми се, че в наше време, когато изискванията към пастирите са силно занижени, а съответно и никой няма намерение да им оказва “двойна почит”, почувствалият подобно призвание трябва да реализира идеала на Спърджън и да си намери друга професия, докато изпълнява пастирската си грижа в своето свободно време. От това може да произтекат поне три предимства. От една страна пастирите ще се доказват като действително квалифицирани хора, и ще печелят уважение не само с одеянията и обаянието си, а и с практическите резултати от своя труд. От друга, ще се сдобиват с така ценния практически опит и непосредствен досег с ежедневието на онези, на които са призвани да помагат. Не на последно място, такава практика ще подчертае необходимостта всяка църква да има повече от един пастири, които да се допълват и да споделят помежду си работата на поучаване, съветване и насока.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.