Повечето християнски църкви се събират най-малко всяка неделя. В по-старите традиции се събират, за да се причастят, да се изповядат и да участват в литургията, докато в протестантските общности провеждаме богослужения. От известно време се чудя защо ги наричаме точно така.
Ако идеята е, че по този начин вярващите служат на Бога, с какво се отличава този кратък интервал от време от ежедневието ни, през което също се очаква да му служим? Струва ми се, че в действителност именно в тези събрания най-малко му служим, защото освен да се молим, пеем хваления и слушаме проповедта, нищо друго не вършим. Тези дейности имат смисъл и значение, но сравнени с активните ни занимания през останалото време, оставят впечатление за относителна пасивност.
Ако срещнете един средностатистически протестант в неделя на обяд и го попитате как е прекарал сутринта, сигурно ще ви отговори, че е бил „на богослужение в църква“. Ако случайно не сте част от протестантската общност, вероятно ще попитате в коя църква. А ако сте протестант, но с развит интерес към езика, вероятно ще се почудите защо в този случай човекът говори най-общо и принципно за църквата като институция, вместо да членува съществителното, понеже има предвид църквата, която посещава редовно. Въпросната употреба показва също, че понятието се отъждествява със сградата, а не с общността от хора.
До степента, до която протестантските събрания вече имат установен ред и елементи, вероятно можем да ги наричаме литургии. Не виждам смисъл обаче да ги окачествяваме като „богослужения“, защото твърде много хора и без това отъждествяват християнския живот само с онова, което се случва между стените на църковните сгради. Добре е и да си напомняме, че църквата е събранието на вярващите, а не конкретна сграда. И тази църква може да се събира навсякъде като служи на Бога 24 часа в денонощието.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.