Ако вярата включва съмнения и отвореност за промяна, има ли място изобщо за благовестване? Не стигнах ли до пълно релативизиране на вярата, при което всички са прави, а истината изчезва?
Да и не. Да, моята лична вяра е относителна, защото такова е и познанието ми на всичко. Затова и не е препоръчително да я абсолютизирам, защото по този начин ще издигна поредния идол, който рано или късно ще се сгромоляса, но междувременно ще ме държи далеч от действителността. Но не, от това съвсем не следва, че не мога или не бива да споделям с инакомислещи своята вяра. Нито пък ме възпрепятства да ги убеждавам в основателността да се облягам на нейния обект.
Всъщност, практически всеки човек благовества. През повечето време обектите на нашата вяра не са така всеобхватни като Бога, а включват по-ежедневни неща. Препоръчвам, например, банката, в която държа парите си, или доставчика си на мобилна телефония. Убеждавам в почтеността на избрания си адвокат или аргументирам предпочитанията си към определена марка автомобили. Строго погледнато всеки от тези избори е проява на вяра, защото е невъзможно да разполагам с пълно знание за миналото, настоящето и бъдещото състояние на тези обекти, както и на техните потенциални алтернативи. Ако е достатъчно реалистичен, никой не би твърдял, че е абсолютно несъмнено сигурен в основателността на своите вярвания, а само, че има достатъчно убедителни основания да се облегне на съответния обект.
По същия начин благовествам и аз за вярата си в Бога. Не съм 100% сигурен, че той съществува, нито пък че разбиранията ми за него отговарят на истината, но имам достатъчно основания да се облягам на него според представите си. А понеже това е най-доброто, с което разполагам, дори беглата възможност да е вярно ми стига, за да убеждавам околните, че си струва да се доверят на този бог.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.