Силната вяра зависи от познанията и опита. Колкото по-добре познавам обекта, на който се облягам, толкова по-вероятно е да му се доверя дори когато изходът не е сигурен. Всъщност, силата на вярата се изпитва именно тогава, когато обстоятелствата изглежда не са на моя страна.
Силната вяра е достойнство обаче единствено, ако обектът ѝ наистина отговаря на действителността. Иначе да вярвам срещу доводите е проява на фанатизъм. Необходим е тънък баланс, при който вярата изпитва, но вярва до доказване на противното. И това е така, защото здравословен скептицизъм трябва да упражнявам не само спрямо досегашния си обект на вяра, но и спрямо всички алтернативи. Да отстъпя от досегашната си вяра при първите възражения срещу нея е също толкова лекомислено колкото и да не я подлагам никога под съмнение.
В действителност е несравнимо по-важно на кого и за какво се облягам отколкото колко силно вярвам. Силата на вярата няма никакво значение сама по себе си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.