ВМЕТКИ

Това че съм вярващ не означава, че съм фанатик. Щях да бъда такъв, ако се стремях да застраховам вярата си от промени.

Фанатикът е човек, който няма съмнения. Такъв човек е опасен и за себе си, и за околните. Защото не е отворен да коригира вярванията си според действителността, а или се старае да напасва действителността към представите си, или пък е готов да я игнорира. Последното предполага и игнориране на инакомислещите. А не мога да обичам някого, ако игнорирам сложността и разнопосочността им. Затова и фанатиците са готови да нараняват другите, защото им е по-важно да съхранят представите си за света, отколкото да бъдат уязвими към влиянието на другите.

Да вярвам и едновременно с това да имам съмнения е не само възможно, но и признак за здраве. Хората без съмнения са не само опасни, но и се нуждаят от лечение. С такива са пълни онези специални институции, които в по-нетолерантното и непросветено минало наричахме “лудници”.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.