ВМЕТКИ

Разбирам онези, които непрекъснато говорят за принципи в Библията. Тъй като принципите са повече или по-малко универсални причинно-следствени зависимости, които практически имат тежестта на природни закони, в морален контекст те изискват съобразяване. Например, ако съществува принцип, според който липсата на щедрост от моя страна задължително ще доведе до обедняването ми, тогава прнципът има силно мотивиращо въздействие, защото не бих искал да ме сполетят негативните последствия, които тази зависимост предрича.

Хората, които поставят толкова голямо ударение върху принципите, и извличат такива из Библията “под път и над път”, всъщност търсят улеснение на живота си. Тъй като принципите по дефиниция са универсални и надкултурни, те не зависят от гледната точка, конкретните обстоятелства и време. Това означава, че когато се чудя как да постъпя, може да си спестя внимателното преценяване и приоритизиране, а просто да се позова на съответния принцип. И тъй като животът ме изправя пред разнообразни предизвикателства и дилеми, налага се да издирвам в Библията разнообразни “принципи”, които да премахнат от мен отговорността по преценката и риска от евентуална грешка.

Проблемът е, че в Библията всъщност има твърде малко принципи и несравнимо повече ценности. А последните подлежат на степенуване и имат различни изражения според конкретната ситуация, култура и време.

Например, два очевидни принципа в Свещените Писания са, че 1) грехът води до осъждение, а 2) алчността води до неудовлетвореност. Тези принципи са универсално валидни и съвсем недвусмислени. Каквото и да разбираме под понятието “грях”, можем да сме сигурни, че Богът има силно отрицателно отношение към него, и освен ако не се намесят оправдаващи греха обстоятелства (каквото е заместническата смърт на Иисус Христос), то Богът изразява отношението си под формата на наказание. По същия начин можем практически да се уверим, че колкото по-алчен е човек, толкова по-малко удовлетворен е от онова, което вече има.

Същевременно, мнозина смятат, че принцип е и това, че праведният човек няма да тъне в бедност. Основания им дават текстове като следните:

Злото преследва грешниците, а на праведниците ще се въздава добро.

Притчи, 13 гл., 21 ст.

В дома на праведника има изобилно съкровище, а в придобивката на нечестивия – разсипия.

Притчи, 15 гл., 6 ст.

Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите, не ходи по пътя на грешници и не седи в събранието на беззаконници, но му е приятно да се подчинява на закона на Господа и размишлява върху него ден и нощ. И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища, което дава своя плод навреме и чийто лист не вехне.

Псалми, 1 гл., 1-3 ст.

Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш, стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам. Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

Второзаконие, 15 гл., 4-6 ст.

В нито един от горепосочените откъси обаче не е формулиран универсален принцип. Вместо това откривам наблюдения за общи тенденции, които търпят множество изключения. Разбира се, тъкмо това е и естеството на книгата Притчи, която представлява сборник от наблюдения и размишления върху различни аспекти на живота. В тях няма претенция за изчерпателност или всеобхватност. Те са истинни доколкото представят неща, в които всеки по-наблюдателен човек може да се убеди, ако се огледа около себе си. Книгата Псалми разкрива ценностите на онези, които са съчинили въпросните песни и поетични творби. Откъсът от книгата Второзаконие пък представлява най-общо договорните взаимоотношения между Бога и народа на Израел, които обаче са условни и обхващат целия народ, а не отделния индивид, и в този смисъл също очертават общи тенденции. В този смисъл е несъмнено вярно, че за Бога праведните са по-желани от злотворците. За онези, кито обичат доброто – също. Това обаче съвсем не означава, че праведниците ще бъдат винаги добре, а “грешниците” – винаги зле. Достатъчно е да се огледам около себе си или пък да проследя историите в Свещените Писания, за да видя, че положението съвсем не е такова. Затова твърдя, че въпросните откъси разкриват ключови ценности на Божието управление, а не формули за успех или конкретни обещания. Независимо от това, именно защото става въпрос за “ценности” на Бога, те имат голяма морална тежест.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.