Не обичам принципите. Защото зад тях най-често се крие нечие желание да подреди живота ми и реалността според своите ограничени представи. Всъщност, ако са вярно отражение на действителността, принципите изразяват с думи взаимовръзката, която съществува между определени действия и техните последствия. Така че срещу тях няма смисъл да се роптае, защото просто са. Твърде много от т. нар. принципи обаче представляват опит за налагане на определено поведение посредством предефинирането му в кодекс. Това се вижда особено ясно при формулирането на “финансови принципи” въз основа на Библията.
Мнозина твърдят, че такъв принцип е десятъкът или практиката да се заделят процент от приходите за дарения към религиозни организации или благотворителна дейност. Други се позовават на следния принцип за забогатяване: Ако проявиш щедрост към нуждаещите се, Богът ще те възмезди с многократно повече. Повод им дават откъси като следните:
“Който прави добро на сиромаха, дава в заем на Господа и Той ще му се отплати за извършеното благодеяние.“
Притчи, 19 гл., 17 ст.
“Който приема пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Също тъй който приема праведник, защото е праведник, ще получи награда на праведник. И който напои един от тези ученици като Мой ученик само с чаша студена вода, истината ви казвам, няма да загуби наградата си.“
Евангелието според Матей, 10 гл., 41-42 ст.
“Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“
Евангелието според Лука, 6 гл., 38 ст.
“Помнете това: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне.”
Второ послание на ап. Павел до коринтяните, 9 гл., 6 ст.
Проблемът е, че въпросните откъси са израз на ценността, която се придава на щедростта в Писанията, а не принцип или формула за забогатяване. Затова и Свещените Писания изобилстват с истории за личности, които са порядъчни и щедри, но прекарват периоди или дори остатъка от живота си в злощастни обстоятелства и/или нищета. Патриархът Яков, героят на книгата Йов, ап. Павел и самият Иисус Христос са само най-знаменитите такива примери.
Несъмнено е вярно, че Богът отвръща на щедростта с щедрост, защото по начало е премного щедър към хората, така че по никакъв начин никой не би могъл да се похвали, че го е надминал. Този факт обаче не е гаранция за материално благополучие, защото същото Свещено Писание издига други ценности като по-важни от богатството. Има и нещо твърде объркано в това да бъда мотивиран да проявявам щедрост, заради онова, което бих могъл да получа в замяна. Та нали щедростта е проява именно на приоритизирането на други ценности над моя личен интерес?
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.