Онези, които търсят в Библията ръководство по финансово управление, както и по всички други житейски въпроси, смятат, че са мотивирани от преклонението си пред Свещените Писания като върховен авторитет. В действителност обаче се отнасят към това откровение по унизителен и ограничаващ начин. Библията е сборник от писания в различни жанрове, сред които преобладават разказите. Под разкази имам предвид не художествена литература (макар че се среща и такава, като книгата Йов, например), а повествования, истории. Да подхождам към историите с цел извличане на универсални правила за поведение не само ще доведе до объркване, а и ще бъде за сметка на сложната динамика, в която именно се открива многообразното величие на Бога.
В Третата книга на царете 17 и 19 гл., например, се разказва за това как Богът осигурява по повече или по-малко свръхестествен начин прехраната на пророк Илия по време на кризисни за историята на Израилевото царство периоди. В Четвъртата книга на царете 4 гл. пък е описано как Богът умножава по свръхестествен начин зехтина на една вдовица и как Божият пророк Елисей преживява чрез даренията на едно заможно семейство. Ако съм се отправил на лов за “финансови принципи”, основателно бих могъл да си река, че след като едни от най-уважаваните религиозни водачи на Израел не се налага да имат спестявания и сами да си осигуряват прехраната, то това е подходящия модел за всеки “духовен” човек. И действително, дори Иисус по време на службата си като пътуващ равин се издържа от даренията на спонсори. Само че въпросните спонсори са също “духовни” жени. И си струва да се запитаме откъде биха дошли средствата за издръжка на едни “духовни” хора, ако други “духовни” хора не са имали съобразителността и предприемчивостта да умножат своите капитали?
Ако се опитам да живея според горния “духовен принцип на снабдяване”, вероятно няма да умра от глад. но и няма да съм в състояние да спонсорирам други като себе си. Ще бъда винаги издържан от онези “по-недуховни”, но практични хора, които с вярност умножават онова, което им е поверено. А зависимостта от тяхното благоразположение до голяма степен ще определя и съдържанието, и стила на онова, което говоря. Изключения, разбира се, има, но горните текстове са илюстрация за това как Библията не се поддава на елементарно изравяне на “финансови принципи”.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.