Разсъждение на глас №146: Ценности и изражения

ВМЕТКИ

Зад всички конкретни нравствени наредби в Стария Завет стоят определени ценности, които изглежда отразяват ценностите на Бога. Ако именно неговите ценности ме информират за това какво е добро и какво е лошо, тогава следва, че в своя стремеж към доброто трябва да намирам отраженията на тези ценности в своето ежедневие.

Например, в Стария Завет на Свещените писания има цял набор от конкретни заповеди към евреите да не дават заем с лихва на свои сънародници. На чужденци обаче е позволено. Тази забрана покрива както заеми на парични средства, така и вещи и храна. Нещо повече, заповед има и по отношение на това какво трябва да правят с евентуални вещи, които са взели в залог, срещу отпускане на заем.

Ако дадеш назаем пари на някой беден твой съсед сред народа Ми, да не постъпваш с него като лихвар – не му налагай лихва. Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез слънце, защото тя за него е единствената завивка, тя е покривало за тялото му: с какво ще спи той? И когато викне към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.

Изход, 22 гл., 24-26 ст.^[1]Всички цитати от Библията са взети от изданието „Библия, нов превод от оригиналните езици (с … Continue reading

Не взимай лихва от брат си: нито лихва за пари, нито лихва за храна, нито за нещо друго, за което се взима лихва. От чужденец можеш да вземаш лихва, но от брат си не вземай лихва, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичките ти начинания в страната, която отиваш да завладееш.

Второзаконие, 23 гл., 20-21 ст.

Как би следвало да се отразят тези заповеди в съвременната действителност, ако приема, че зад конкретните заповеди стоят ценности на Бога, които не мога да отмахна с лека ръка като културно остарeли? Нещо повече, как се изменя картината в светлината на Иисусовия наблег, че дори чужденецът и друговерецът са мои ближни?

Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.

Евангелието според Матей, 5 гл., 42 ст.

На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне. И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Евангелието според Лука, 6 гл., 30-35 ст.

Струва ми се очевидно, че за Бога е ценна справедливостта в обществото и в междучовешките отношения. Забраната за налагане на лихва не е абсолютен идеал, защото иначе не би било позволено да се практикува по отношение на чужденците. Съответно изражението на тези ценности в съвременното общество не е непременно неналагане на всякаква лихва (последната може да бъде съвсем адекватен инструмент за компенсиране ефекта на инфлацията), както например се опитват да правят мюсюлманите. Защото както е възможно да има справедливо отношение в контекст на облагане с лихва, така е възможно и несправедливо отношение при пълно отсъствие на лихва. Определящи са не конкретните изражения в Библията, а ценностите, които въплъщават.

Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.