Организацията, за която работя, преди години издаде няколко книги на български, в които се споменава, че в Библията има над 2350 стиха, в които става въпрос за пари и притежания. Нещо повече, тя твърди, че „на практика Иисус Христос е изрекъл повече думи за парите, отколкото за почти всяка друга тема“ (Хауърд Дейтън, „Твоите пари струват: Библейско ръководство за печелене, харчене, спестяване, инвестиране и даване на пари“, изд. Нов човек/Crown Financial Ministries, София, 2008 г.). Основава това твърдение на факта, че се срещат около 500 стиха, в които става въпрос за молитва, а дори по-малко от 500, в които се говори за вяра. Подчертава още, че в шестнадесет от почти четиридесетте притчи, които Иисус е разказал, се съдържат указания за това как да се отнасяме с парите и притежанията си. Заключението на организацията е, че в Библията може да намерим всичко, което трябва да знаем за боравенето с пари, и че тя е всъщност ръководство за справяне с нашите финансови ресурси. Мнозина цитират тези твърдения без изобщо да се замислят верни ли са или не. Жалко!
Макар и аз самият никога да не съм ги броил, нямам основание да подлагам под съмнение вярността на твърдението, че в Библията различни думи за парични средства и притежания се споменават в повече от 2350 стиха. Списъка с въпросните стихове може да се намери на много места в интернет, а от сайта на Crown може да свалите PDF документ, където всички тези стихове са подредени тематично и може да ги прочетете в пълнота. Чел съм въпросния документ и затова съм наясно, че твърдението, че Библията съдържа всичко, което трябва да знаем за боравенето с пари, е преувеличение, на което може да се хванат само хора, които никога не са чели Библията, или въобще не разсъждават.
На първо място, в голяма част от въпросните откъси темата за парите и притежанията е само бегло спомената, защото е част от действителността. Т. е. там въобще не се съдържат каквито и да било указания, а се описват традиционни практики.
На второ място, дори и в откъсите където има преки съвети, напътствия или оценки, отсъства претенция за изчерпателност или универсалност. Дотолкова доколкото човек се намира в сходна ситуация и икономическа среда, съветите са уместни, но да се превръщат те в универсални и изчерпателни правила означава да се придаде на текста характер, към какъвто той самият не издава да има претенции.
На трето място, Библията представлява сборник с писания, които в сегашния си вид са писани през период от най-малко 500 години, а съдържат сведения за епохи от над 15 века. Достатъчно е дори бегло да сравним съвременната икономическа среда с онова, което ни е описано в различни текстове на Библията, за да ни стане ясно, че има огромни разлики, така че не е възможно просто да прилагаме „едно към едно“ съвети, които са били насочени към съвсем друг вид икономика, културна среда и обществено устройство.
На четвърто място, това, че дадена тема се споменава много често в Библията, съвсем не съответства на нейната значимост. Нали никой не мисли сериозно, че Богът се интересува повече от управлението на материалните средства отколкото от грижата за вдовици и сираци, например?
На пето място, не мога да се сетя и за една-единствена притча на Исус, която да се фокусира върху това какво да правим с парите и притежанията си. Дори в притчите за талантите и мнасите фокусът е върху Божието царство и живота в светлината на неговото установяване, а не върху парите и имота.
Организацията, за която работя, върши много добра работа на практично ниво, но това съвсем не означава, че основателите й са имали особено задълбочено разбиране за Библията. За съжаление, констатацията важи и за всеки, който повтаря цитираните по-горе становища безкритично.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.