ОТГОВОРИ

ВЪПРОС: От известно време си мисля върху един друг въпрос: Как да спестяват хората, които са с нередовни и ниски доходи (обикновено по-ниски от т. нар. необходим минимум)? Разбира се, не става въпрос за възможности за повишаване на доходите, а точно за ситуацията когато няма такива възможности и човек е принуден да живее с нередовни и ниски доходи в продължение на месеци, и дори години. Да приемем, че понякога има възможност за повишаване и през някои месеци може да се спести, а през други доходите си остават ниски и спестяванията се изразходват, като така в крайна сметка човекът остава или без никакви спестявания или с много малко спестявания. Или ситуация при която за известно време наистина няма възможност за повишаване на доходите и така спестяването става трудно или практически невъзможно.

 

ОТГОВОР:

Благодаря за въпроса! Съвсем уместен е и много хора го задават.

Разбира се, че всеки случай е уникален и има свои особености, но аз бих попитал веднага дали е сигурно, че няма възможност за повишаване на приходите? Обикновено ние сами изкуствено ограничаваме възможностите. Ако човек в продължение на много дълго време живее с нередовни и ниски доходи, и не е съзнателно избрал това положение, нито пък е щастлив от него, тогава би постъпил разумно да помисли как може да го промени. По-долу ще посоча някои възможни посоки, които си струва да се обмислят. Преди това обаче трябва да обърна внимание на един друг сценарий.

Възможно е човек съвсем съзнателно да е избрал този стандарт на живот, поради някакви свои ценности, така че не желае да го променя. Просто би искал да заделя настрана нещо за “черни дни” или по-големи придобивки. Ако случаят е такъв, тогава има само две насоки на действие. Първата е да се намалят още разходите. Това в началото винаги изглежда невъзможно (в крайна сметка нали точно затова е зададен въпроса), но ако не винаги, то в огромния процент от случаите се оказва, че се харчат пари за неща, без които спокойно може да се мине, или пък да се придобиват по по-евтин начин. Това, разбира се, може да стане ясно само след внимателен преглед на абсолютно всички разходи. Ако действително се появи възможност за орязване на разходите, то тази сума може веднага да започне да се спестява. Ако пък се окаже, че разходите вече са ограничени до максимум, тогава остава само да започне да се пести толкова малка и незначителна сума, че лишаването от нея практически да не се забелязва. При този курс на действие ефектът ще бъде почти незабележим за дълго време, но ще станем свидетели на истинността на поговорката: “Капка по капка, вир става.”

В случай обаче, че хората, за които става въпрос, не са доволни от стандарта си на живот, само че не виждат каквато и да било възможност да го променят, остават отново само две насоки на действие – намаляване на разходите с цел освобождаване на капитал за спестявания и увеличаване на приходите. Защото финансите са по същество нещо много просто. Ако не достигат, или трябва да се увеличат приходите, или трябва да се намалят разходите.

Както и при предходния сценарий, винаги има възможност да се окаже, че се правят не чак толкова съществени разходи, които като се преустановят, освобождават средства за спестяване. Да предположим, че по този начин се освободи някаква сума, но тя е твърде малка, за да се натрупат забележими спестявания в обозримото бъдеще. В такъв случай си струва да се обмислят възможности за допълнително свиване на разходите. Това може да стане чрез отдаване на част от собствеността под наем (част от имот или част от жилище), както и чрез предоставяне на друго оборудване за временно ползване под наем (автомобил, машини). Не бива да се пренебрегват всякакви изобретателни схеми като споделяне на превозно средство, споделяне на интернет достъпа, съвместно ползване на неща като вестници, пералня, и т.н. Ако все още не сме доволни от резултата, може би трябва да обмислим варианти с преместване на друго място – друг квартал, друг град, друга държава. Целта е да предприемем промяна, следствието от която да бъде по-малки разходи, така че да се промени баланса на финансовото ни състояние и да можем да спестяваме по-значителни суми.

Паралелно с това би трябвало да потърсим всякакви възможности за увеличаване на приходите. Може, например, да се потърси нова работа с по-високо заплащане. Твърде много хора все още живеят с нагласата, че са стигнали върха на развитие в кариерата си, и вече няма никакви възможности пред тях. Истината е, че това би било вярно само, ако се откажат да се развиват. Ако човек не може да намери достатъчно добре платена реализация с досегашната си професия, то струва си да започне да работи в посока преквалификация. Познавам филолог, който стана майстор-дърводелец. Младеж с богословско образование движи собствен бизнес. Инженер създаде частна ферма. Художници се занимават с дигитален графичен дизайн. Архитект стана програмист. Възможностите са почти неограничени, но ако човек не може да ги види, струва си да потърси помощ от някого, който има опит в кариерното консултиране.

За сравнително кратък период от време може да се потърси и допълнителна работа, чрез която да постъпят допълнителни приходи. Споменавам тази възможност само като решение за “сравнително кратък период”, защото разфокусирането на повече от една работа, както и допълнителното време (обикновено от времето за почивка), което такава работа в почти всички случаи ще погълне, води до по-голям стрес. А стресът намалява продуктивността, което от своя страна намалява шансовете за развитие.

Както и в първия сценарий, добре би било да се обмисли и възможността за преместване на друго място (квартал, град, държава). В наше време вече не сме така ограничени да прекараме живота си на едно място или в една държава. Ако са се изчерпали възможностите там където живея понастоящем, струва си да потърся място с повече възможности или такива, които са по-подходящи за мен.

И не на последно място, бих насърчил такъв човек да разгледа възможността да започне свой собствен бизнес. Разбира се, добре е преди това да се посъветва с повече хора и да направи добро проучване на пазара, но ако основна причина за ограничените приходи е била професията, която не му/ѝ е по-вкуса, тогава отдаването на онова, което в действителност желае да прави, може да разтвори нови хоризонти.


Тази публикация е част от рубриката “Отговори”, в която отговарям на въпроси, които съм получил от читатели, слушатели и приятели. Ако искате да зададете своя въпрос/и, използвайте формуляра за контакт.