Като стана дума за скъпо и евтино, стигнал съм и до заключението, че не съм толкова богат, че да мога да си позволя да плащам скъпо, само защото е ново.
По правило новите модели продукти, независимо дали става въпрос за автомобил, смарт-телефон, самобръсначка, паста за зъби или гел за коса, струват по-скъпо. Логично е да се предположи, че са и по-качествени, защото производителят се е поучил от опита си с предишните и е внесъл подобрения. Логично е, но съвсем не винаги е така. В много отрасли надпреварата с конкуренцията е достигнала ниво, при което реално всички продукти работят сравнимо добре, така че за конкурентно предимство се ползват маркетингови трикове като нов дизайн, различни опаковки, „подобрени“ формули на съставките, и т. н. Пастите за зъби, например, реално всички вършат еднаква работа от години насам. Също както и пяната, и ножчетата за бръснене. Като гледа рекламите обаче, човек може да стигне до заключението, че досега въобще не сме си мили зъбите или да се чуди как така са ни търпяли такива небръснати. Логичен е въпросът: Ако са били толкова несъвършени предходните модели, защо са ги рекламирали като поредното чудо?
Друг въпрос, че нерядко се случва новият модел да бъде пуснат на пазара преди да е минал достатъчно дълъг и взискателен период на изпитания, при което се оказва по-некачествен от предходния. В силно конкурентна среда компаниите понякога са притиснати да пуснат на пазара продукт или услуга, които не са достатъчно добре „ошлайфани“.
В светлината на всичко това, струва ми се далеч по-разумно да не избързвам със закупуването на съвсем нови продукти. Предпочитам да изчакам и да се запозная с впечатленията на повече разнообразни и относително непредубедени потребители, вместо да се ръководя от рекламите и посланията на корпоративните маркетинг отдели. При много малко случаи новият продукт или услуга предлагат предимства, които са ми толкова изключително необходими, че да е оправдано да платя високата цена, за да се сдобия с тях. Далеч по-често би било разумно да се задоволя с предходния модел и да изчакам да падне първоначално високата (premium) цена на новия. Ако пък държа на всяка цена да получа новите възможности, тогава пак има начин да си спестя част от цената като ги потърся от „втора ръка“ или с нарушена опаковка. Живеем във времето на Olx и Ebay, така че, ако знам какво търся, не е никак трудно да го намеря на далеч по-изгодна цена от онази, която ми предлагат официалните дистрибутори. Естествено, подобни решения носят риск и зависят от знанията на купувача, но това важи за всяка инвестиция. Добрият стопанин е интелигентния и информиран стопанин.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.