Мнозина от хората с високи доходи живеят с бедняшки манталитет, също както и тълпите от хора с ниски приходи. Какво имам предвид ли? Това е нагласата, че разполагам с много ограничени средства и затова трябва да се възползвам от всяка възможност, когато ми се предложи, защото иначе кой знае дали ще ми се случи пак. Този манталитет е, който ме кара да купувам всякакви неща “на промоция”, дори когато нямам непосредствена нужда от тях. Това е, което често ме кара да купувам евтини и ниско-качествени стоки, защото смятам, че не мога да си позволя по-скъпи. Или пък да харча безогледно за всякакви луксозни стоки и преживявания, воден от мисълта, че “веднъж се живее”.
Без значение дали получавам високи или ниски приходи, ако животът ми се ръководи от преследването на всяка добра възможност и/или съм затънал до шия в дългове към хора и институции, тогава живея именно с бедняшки манталитет. Богатият човек не е роб на обстоятелствата или желанията си, защото съзнава, че по всяко време би могъл да си позволи всичко, така че има свободата да отлага до по-подходящ момент. Богатият човек живее с нагласата, че целият свят е негов, така че ще има предостатъчно възможности да се наслади на цялото му разнообразие.
Именно съзнанието, че на свое разположение има изобилие от възможности и неограничени средства, позволява на богатият човек да планира внимателно разходите си, и да инвестира рационално, а не импулсивно. Също като бедняшкия манталитет, и тази нагласа се среща както между хората с високи приходи, така и между онези с ниски.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.