В определени християнски кръгове настойничеството е популярна тема. Под това понятие се има предвид факта, че никой не е същински собственик на своите богатства и притежания, защото са му подарени от Бога. Тъй като всеки човек дължи появата си на този свят на Бога и от него е получил всичките си способности и дарове, то би следвало да е очевиден фактът, че същинският собственик и на нас, и на притежанията ни, е сам Богът. От което следва, че всеки човек е настойник (управител или, както е модерно днес, мениджър) на Божието имущество.
Доколкото е очевидно, че никой човек в крайна сметка няма пълен (а в повечето случаи и почти никакъв) контрол над собственото си съществуване, способностите си и възможностите за забогатяване, тази идея не е само християнска, а въпрос на здрав разум. Християнският принос се изразява в претенцията, че все пак разполагаме с някаква информация за същинския собственик, и съответно носим отговорност пред него за начина, по който оползотворяваме неговата собственост. Нещо повече, информацията за него включва и това, че той всъщност възнамерява да инвестираме даровете му в реализиране на намеренията му. Така че не просто носим мъглява отговорност, но и имаме повече или по-малко конкретни инвестиционни намерения, с които би било добре да се съобразяваме.
Идеята за настойничеството заема постоянно място в историята на християнството, но различните групи и традиции ѝ отдават различна тежест. В наше време дори в средите където е популярна, има по-скоро характер на практичен модул, който касае само една сфера на живота. Нарежда се сред темите от практическото богословие където са женитбата, професията и духовните дисциплини като пост и молитва. За повечето християни настойничеството е въпрос, който разглеждаш в рамките на един семинар или курс, и то само, ако си се сблъскал с финансови проблеми или пък имаш повече пари. За пастирите и проповедниците пък настойничеството се свежда най-вече до заръката християните да даряват от своето си, за да издържат църковните институции.
Ако е вярно обаче, че всеки човек се ражда управител, то динамиката на настойничеството има пряка връзка както със същинското богословие (всичко, което ни е известно за триединния Бог), така и със спасението, ученичеството, църквата, и есхатологията. Настойничеството не е просто практична тема от ежедневието на християнина, но има фундаментална връзка с всяка доктрина, и разширява нейния облик. С две думи, повърхностното разбиране за настойничеството е неразривно свързано с повърхностно разбиране за Бога, човека и реалността въобще.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.