Бивш алкохолик надига вой срещу християните, които си позволяват да пият алкохол. Мъж, който едва се удържа да не гледа порнография, се възмущава, че други мъже свободно гледат филми с разголени секс сцени. Млада жена, която е била запленена от метъла с окултна тематика, недоумява как може последователи на Христос да слушат хеви метъл. Всички те пледират за по-строго съблюдаване на принципите за чистота и твърдят, че мнението им трябва да се взима предвид, защото познават опасностите „от опит“.
Питам се обаче кой е в състояние по-добре да разбира една опасност – онази, която никога не е изпадала във въпросното изкушение, или онзи, чийто опит показва, че има слабости в дадената област? Ако съм имал слабост към алкохола, не съм най-подходящият човек да предписвам на онези, които нямат такава слабост, как да пият. Ако не съм можел да овладея себе си в компанията на прелъстителна жена, то аз съм последният, който може да дава препоръки на другите мъже. Слабостта е болест. И правилата за полезно поведение на здравите се диктуват от здравите, а не от болните.
Нещо повече, слабостта е симптом. Тя изважда наяве факта, че в живота ми има дисбаланс, незапълнени празнини, неподреден хаос. И дори ако съм овладял симптомите, това не е гаранция, че първопричината си е дошла на мястото. Пияници спират да пият, но стават лакомници. Прелюбодейци заживяват моногамно, но започват да преследват власт и пари. Преди да вадя прашинката от окото на другия, сигурен ли съм, че нямам перде на своето?
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.