За мнозина по-образовани представители на средната класа е станало обичайно да уточняват, че са отворени към всякакви стилове музика, освен чалгата. „Чалга“ обаче е относително понятие. От една страна под него често се категоризира музиката, която традиционно се свири от цигани по сватби и други тържества. И в този случай понятието би трябвало да има само описателна функция, а не да дава оценка за качеството на музиката. Защото майсторски изсвиреният кючек и циганската музика като цяло са също толкова добри колкото и всяка друга музика. В самите ритми, мелодии и т.н. няма нищо низко или лошо. Чувал съм чудесни кючеци, изсвирени от прекрасни музиканти, които с удоволствие бих слушал и в контекста на църковно поклонение.
Под „чалга“ обаче по-често се разбира онази музика, която придоби гражданственост и под названието „поп-фолк“ – онези песни, чиито текстове са като написани от първокласник, а вулгарното им значение отговаря на вкусовете на пияни милиционери. Музиката на същите обикновено се пише на конвейер и изразява лишени от всякаква креативност клишета. Този вид музика е чисто и просто манифактура без всякаква художествена стойност. Дори когато е изпълнена от способни инструменталисти (като формацията на Слави Трифонов) или певци, си остава посредствен продукт за масова употреба.
Последното обаче не е проблем само на тези ритми и този стил музика. Във всички жанрове сред онова, което се продава най-добре, преобладава най-посредственото. Това не е нещо изключително и само типично за поп-фолка. Така е и при кънтрито, R’n’B-то, рапа, рока, метъла, джаза, т. нар. „класика“ и т. н. С относително малко изключения, най-много се харчи онази музика, която може да се възприеме без никаква предварителна подготовка и усилия.
Хората, които харесват такава музика не я слушат заради самата нея, а заради настроението, което свързват с нея. За повечето ходенето на дискотека, клуб или кръчма е начин да излязат за малко от битието си, в което се чувстват неудовлетворени, нищожни, безсилни, неоценени и отегчени. Тази музика им помага за малко поне да си прeдизвикат силни емоции, с които да подтиснат гореизброените. И поп-фолкът не е единствения стил, който се употребява със същия ефект. Сред мнозина от почитателите на метъла, рока, попа, диското, рапа, кънтрито и многобройните разновидности на електронната клубна музика, динамиката е абсолютно същата. От музикантска гледна точка Motley Crue, Aerosmith или Bon Jovi не са много по-различни от чалга певиците, които имат зад гърба си качествени инструменталисти и аранжори. Текстовете са също толкова безсъдържателни и изпълнени с клишета, а в музиката им освен грабващи рифове и запомнящи се мотиви няма никаква друга креативност.
Фокусът върху един специфичен сексапилен изглед също не е прерогатив на поп-фолка. Нима едрите разголени бюстове и оскъдни облекла не се срещат и в клиповете на KISS, Whitesnake, ZZ Top или множеството R’N’B и рап изпълнители? Нима текстовете на AC/DC и Sex Pistols са по-малко вулгарни и просташки?
Някои търсят обяснение за доминацията на поп-фолка по нашите ширини в някаква особена поквареност на душевността ни. И действително, любопитно е защо именно този стил, а не някой друг, покори толкова големи маси хора. Отговорът вероятно се крие в комбинация от фактори като връзката (макар и бегла) на тази музика с традиционните ни фолклорни ритми (български, цигански и ориенталски), обществено-политически промени и бизнес възможности. Преди 1989 г., например, рокът е активно преследван и остава убежище на открито бунтуващите се. Сръбският вариант на поп-фолк обаче се толерира и в средите на властимащите. Освен това след 1944 г. буквално се заличава средната класа, която по ред причини предпочита други стилове, а не такива, които се базират на родните ритми. Езикът също има значение: английски, немски и френски са знаели по-образованите и интелигентни българи, докато работническата класа се чувства повече у дома си със сръбски и цигански. Картината е комплексна, но не виждам основания да търся причината за възхода на поп-фолка преди всичко в някаква морална разложеност или душевна поквара на масата българи. Просто защото признаци за същата разложеност и поквара лесно може да се намерят сред почитателите на другите стилове музика, както и по други географски ширини.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.