До този момент формулирах заключението, че лидерството не е цялостно описание на личността, а практическа роля, която се проявява в една или няколко области на живота, и то в определени моменти. Освен това защитавам тезата, че такава частична лидерска роля се явява като естествено следствие от посвещението на един човек да развива качествата си в служба на доброто както на себе си, така и за околните. Отбелязах и любопитния парадокс, че колкото повече се фокусирам върху това да стана или бъда признат за лидер, толкова по-малко е вероятно да бъда добър такъв.
И така стигам до въпроса: Как изглежда подобен лидер? Разбира се, в различните области на живота лидерът ще има различен облик, но ми се струва, че все пак мога да очертая някакъв базов, макар и не изчерпателен, портрет.
Човекът, който се проявява като лидер в някакъв контекст, е до такава степен наясно със себе си, че няма потребност непрестанно да се сравнява, конкурира и получава одобрение от другите. Това не означава, че е саможив или отчужден, нито пък предполага, че не му е приятно да получава признание и похвали. Означава, че не е изцяло зависим от реакциите на одобрение или похвала. Това позволява на такъв човек да гледа и слуша другите не с цел единствено да се огледа в тях, а понеже те сами по себе си привличат интереса му, заради самите себе си. Такива хора може да следвам неусетно, без дори да се усетя, че всъщност упражняват лидерска роля в живота ми. Обикновено получават признание като лидери чак след като се усети липсата им.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.