Обичайното определение за „успех“ в речниците отразява всекидневната ни употреба на това понятие. Най-често си представяме постигане на целите, реализиране на прогрес и сполука, както и признание от околните. В този смисъл съм успешен, ако осъществявам забележителен напредък по посока на целите, които съм си набелязал. Или в направлението, което отговаря на очакванията на онези около мен, чието мнение има тежест. Успешен ли съм обаче, ако се развивам, но не с темпа, който се очаква? Успешен ли съм, ако постигам целите си, но те са твърде незначителни спрямо моя потенциал, или пък погрешни с оглед на онова, което е действително ценно?
Оказва се, че е съвсем възможно да бъда успешен в своите очи, докато същевременно пропилявам своя потенциал. Възможно е също така да бъда възхваляван като пример за успех, докато в действителност успехите ми са без трайна стойност. Как да се ориентирам тогава из плетеницата от разнопосочни представи за успеха?
Струва ми се, че няма такова нещо като универсално и валидно за всекиго определение за успех. Най-близкия вариант до подобна обобщаваща формулировка е да кажа, че успехът за мен се дефинира в диалога между моето разбиране за способностите ми, и начина, по който те може да се упражняват в служба на доброто, и онова, което Богът е разкрил относно своите намерения за този свят. С други думи, успехът се изразява в това да изживявам онова, за което съм създаден.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.