Успехът също е относително понятие. Зависи от критериите, както и от този, който го дефинира. Нещо повече, критерият никога не е само един. Във всеки случай има поне два източника на критерий: аз самият и някой отстрани. Към страничния критерий може да спадат семейството, близките и приятелите, колегите, клиентите ми, работодателят, обществото, и Бога.
В крайна сметка почти винаги съм изправен пред сложна плетеница от различни критерии и определения за успех, някои от които се припокриват, а други очевидно са в конфликт. Това само подчертава необходимостта да бъда наясно чии критерии ще приема за водещи и чие мнение ще бъде определящо за мен. Защото никога няма да бъда в положение да дефинирам успеха си еднолично.
Не мога просто да игнорирам всички други гледни точки освен моята, защото всяко мое решение оставя отражение и върху взаимоотношенията, от които съм част. Да следвам само своето виждане и мерило за успех е проява на краен егоизъм.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.