Обичам посрещането на новата година. Освен естествен повод да се повеселя с приятели, празникът е чудесна възможност да си направя преоценка на изминалата година, а защо не и на живота си досега. Не търся ново начало, а се възползвам от почивката, за да внеса корекции в посоката, или пък благодарна увереност, че животът ми се развива в добра посока.
Харесва ми и факта, че празнуваме Рождеството на Христос само няколко дни преди да посрещнем поредната нова година. Освен, че се събират няколко чудесни почивни дни, сякаш още по-дебело подчертаваме, че бъдеще и надежда има, понеже Царят се е завърнал в царството си, и е започнал да слага всичко на мястото му.
Не стискам палци новогодишните ми заричания да устоят по-дълго от края на януари. Не очаквам с трепет да ми се сбъдне късметът от новогодишната погача/баница. Не чукам на дърво да не би да се материализират страховете ми. Скачам в новата година с радостно очакване да видя как и какво точно ще подреди Богът в следващите дванадесет месеца. Чудя се как ли точно ще вплете слабостите и объркванията ми в творческите си намерения.
Във всеки случай ще бъде чудна година.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.