Библията характеризира Бога като ревнив. Макар в случая да не подлагам характеристиката под съмнение, тя носи голям потенциал за обърквания. Ревнивостта на Бога не е като ревнивостта на мъж или жена, които от една страна нямат доверие на своя партньор, а от друга изпитват болезнена необходимост от неотклонно внимание, за да се чувстват обичани, нужни, ценни. Богът няма нужда от внимание, нито пък се бори с чувство за малоценност.
В действителност, ако може да се вярва на Библията, Богът съществува винаги, така че никой не знае колко “дълго” време (понеже когато нямаш начало или край, нормалните измерители на време не вършат работа) си е съществувал доволен и сам. Друг въпрос, че според Библията Богът сам по себе си не е сам…
Струва ми се, че когато Библията представя Бога като ревнив, има предвид не ревност към мен за себе си, а ревност към себе си за мен. Т.е. не той има въпиюща нужда от мен, а аз имам въпиюща нужда от него. Той няма нужда да го споменавам непрестанно, да му се моля, да мисля за него непрекъснато, да му принасям жертви, да му давам пари, да му строя сгради, да се лишавам от това или онова. Аз имам нужда да хармонизирам ежедневието си с неговите намерения и ценности, защото иначе ми липсва удовлетворение, тежест, завършеност.
Именно затова ежедневието ми с Бога няма нищо общо с товара от обязаности, които популярното схващане за религията налага.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.