Мнозина от нас рано или късно се изправяме пред необходимостта да изберем нова църква. Било защото в досегашната вече не се чувстваме у дома си или пък защото сме сменили местожителството си. А може да не се чувстваме на мястото си както поради личностни конфликти, така и поради смяна на „атмосферата“ в църквата или сблъсък на идеи, и/или възгледи.
Стандартният съвет в такива случаи (превърнал се вече в клише) е да не търся идеална църква (общност от хора), защото ако се присъединя към нея, ще престане да бъде такава. Отвъд употребата на клишето като довод в полза на примиреността, в него има истина. В действителност изборът на църква задължително включва компромис и приоритизиране, защото няма начин да съществува такава църква, която да притежава всички възможни характеристики в пълна степен. Ако проповедникът е великолепен оратор, почти сигурно е, че църквата вече ще бъде твърде голяма за сметка на качеството на общуване при събиранията. От друга страна, ако всички намират проповедите за изключително интересни и актуални, твърде възможно е проповедниците да се движат по повърхността и вече да са отблъснали доста дълбокомислещи хора от църквата. Ако пък църквата може да се похвали с изключителни музиканти и чудесна апаратура, твърде вероятно е събранията да приличат повече на представления с малък брой участници, а голям брой зрители (от които се очаква да следват инструкциите и да пеят), вместо среща между приятели, при която всеки има възможност да изразява себе си. Ако пък в една църква царят чудесни взаимоотношения и непринуденост, почти сигурно е, че е малка на брой и е по-лесно да се окажа в компания с някого, с когото иначе никога не бих избрал да общувам въобще. В повечето случаи в такава църква не се намират много добри богослови и оратори, защото иначе щяха да са привлекли по-широка аудитория. А и твърде често задушевните малки общности не са много гостоприемни към новодошлите.
При това положение, когато избирам следващата си църква, трябва да си дам сметка какво е най-важно за мен и с какво бих направил компромис. Мисля си, че всичко може да се компенсира, освен взаимоотношенията. И проповеди мога да си намеря в интернет, и музика, но ако църквата не е пълна с приятели, защо изобщо съм там?
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.