Имаше време когато мислех, че най-трудно се живее за Бога в почивните дни. Защото тогава не работя, нямам твърдо установен график, и съм склонен да търся най-вече забавления. А не може да се покланяш на Бога докато ти е забавно и отморяваш, нали така?
Какво изобщо означава да живея за Бога? Какво трябва да е различно в живеенето ми, че то да не бъде просто „живеене“? Мислех, че определящият фактор е какво правя докато живея, и затова търсех списъци с „одобрени“ дейности, които като правя, да съм уверен, че живея за Бога. Разбира се, установих, че е съвсем възможно да извършвам одобрени дейности с порочни мотиви и зли последствия. Така че явно животът за Бога не зависи просто от това какво правя.
Да живея за Бога означава да живея с него. И това не зависи толкова от вида дейности, а от цялостното ми съзнание. Колкото повече познавам Бога и неговите намерения, толкова повече естествено и ежедневието ми отразява тази нагласа. Почивам си с Бога. Чета с Бога. Гледам филми с Бога. Слушам музика с Бога. Разхождам се и разговарям със съпругата си с Бога. Играя си с децата с Бога. Спя с Бога. Похапвам си с Бога. Забавлявам се с приятели с Бога.
Не се налага да полагам усилия или да мисля непрестанно за Бога, защото той е постоянно част от света ми.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.